|
|
| Тема |
 Токсичните връзки |
|
| Автор |
Malinali1 (член) |
|
| Публикувано | 13.04.16 21:43 |
|
|
|
Дали на някои просто не ни идва отвътре да се бутаме в тях? Или по-точно те зорлем да ни намират?
Здравейте!
Ще кажете Malinali1 пак хленчи. Но е хубаво, че го има този форум, защото за някои неща не можем да хленчим или споделяме в реалния живот.
Та по темата за токсичните връзки, преди часове приключих една такава, която продължи около месец (слава Богу не по-дълго).
Малко след започването й човекът се оказа в трудна ситуация, в която имаше нужда от подкрепа (под разнообразни форми) и стабилност. Не го изоставих и се стараех да помагам, правейки и невъзможното.
От няколко дни и моите родители имат проблем и нужда от помощ, която не мога да откажа и не бих отказала. Но пренасочването на вниманието ми се оказа неприятно за него. Вчера си изпуснах нервите след няколко негови реплики, че не съм се интересувала достатъчно от него. Днес поисках извинение и обясних какво се случва, на което получих следния отговор: "Много съжалявам, но не мога да ти помогна. Не съм Господ Бог и не мога да направя абсолютно нищо". В този момент пак кипнах. Как можех минаги да изслушвам, да търся решения и да окуражавам, а когато аз се нуждая от морална подкрепа, защото друга не приемам, а и не могат да ми я дадат, получавам този отговор?
Върхът беше коментарът му, че съм несправедлива, че прекратявам връзката.
Още ми е трудно да повярвам, че съществуват такива хора, които очакват да изоставиш всичко и да се посветиш изцяло на обгрижването им и още по-трудно ми е да повярвам, че се съгласих да имам връзка с такъв.
Редактирано от Malinali1 на 13.04.16 21:47.
| |
| |
| 
|
|
