И още нещо ще ти разкажа, защото всичко се случва.
В моя вход живеят възрастен баща с възрастния си син - единият вдовец, другият разведен. Добре ли, зле ли са си живели двамата, не знам.
През лятото синът ме помоли да гледам за 2 седмици баща му - дядото има деменция, неориентиран е, сам се обслужваше, но някой трябваше да му носи храна и да го извежда на разходки. Основното желание на този дядо беше да си говори с някого. Вече не можеше да чете, трудно гледаше телевизия или слушаше радио. Оплакваше ми се: "Искам да си поприказвам с някого, не мога да стоя вечно сам между тези четири стени и да гледам в празното пространство."
Ама си нямаше жена, така че нищо друго не му оставаше.
Сега състоянието на този дядо много се влоши и синът му непрекъснато ме вика да му помагам. И не защото той не може да се справи сам, а защото му трябва някой човек, с когото да си приказва. И мило, и драго е готов да даде и направи, само да има с кого да си поприказва. Казах му, че докато баща му си отиде, ще помагам доколкото и когато мога, но после или да си намери жена, или да се опита да се събере с бившата си. Виждам, че има нужда от някой близък до себе си.
Та, жените сме абсолютно ненужни и истинско бреме, но има мъже, на които им трябват жени - да има с кого да си поприказват и кой да се погрижи за тях.
|