|
Да, била съм в позицията на развеждаща се и заобиколена от колежки. Но, не, не съм усещала подобно отношение към мен. Тоест, имало е разговори, в които коментираха, че МОЖЕ БИ, ако сме имали дете, то ВЕРОЯТНО семейството ни щяло да оцелее, или предположения, а дори и бетонирани убеждения, че сигурно аз съм била виновницата за фиаското ми, наречено първи брак. ( защото по презумция, нали needs two to tango, виновниците винаги са двама ), но...аз не се засягах, още по-малко пък ми е хрумвало да напускам работа, заради подобни разговорчета, на които съм била обект в мое присъствие или зад гърба ми. Предполагам, че Вие, merilin_n, донякъде излишно драматизирате случващото се, защото сте уязвима в този период от живота си..и е нормално. :-) Но, замислете се- Вие сте споделили детайли от Вашия живот, а колежките Ви правят същото- споделят детайли от своя си живот..и битовизъм . Единствената разлика е, че всяка от вас говори за това, което ѝ се случва, а именно- на Вас Ви предстои развод, а на тях, защо пък не- им се случва мъжете им да ги радват с изненади. Не приемайте чуждото щастие като едва ли не обида към личността Ви. Да, спорно е дали наистина са щастливо омъжени или всичко е само драматургия, а те артистки, но, радвайте се за тях. Не е нужно да се чувствате обидена, унизена и оскърбена. Приемете, че въпросите им за нероденото дете, за хипотетичната Ви вина за развоя на Вашия брак и техните хвалби как дружно си живеят с мъжете- са просто период, през който Вие решавате как ще преминете и как ще го преживеете. Бъдете боец, а не депресирана ревла. На Ваше място щях да ги държа в лека ( всъщност, нелека ) тревожност, че щом съм ( или скоро ще съм) свободна жена, то не се знае дали моят следващ мъж, няма да е някой от техните настоящи. . Повярвайте, колкото и да ВИ СЕ СТРУВА, че едва ли не Ви се подграват, то дълбоко в себе си, няма човек, който да не завижда лекичко на смелостта на някои хора, с която променят живота и семейния си статус. Защото, аз хиляди пъти бих предпочела да се разведа, отколкото да съм в брак, който ме прави нещастна. И, отвъд лустрото на много омъжените си колежки, не се знае дали не се крият жени, на които им липсва именно това- смелостта да се...разведат, например. Ако са истински щастливи- радвайте се за тях, защо пък не. Ако ли пък сте убедена, че са ехидни, то помислете си, дали не са такива, поради несъзнателен стремеж да се самоубеждават, че да си разведена и без деца, е по-зле, отколкото да крепиш некъв-никъв мъж, само поради липса на смелост ( финанси, физическа привлекателност, находчивост, акъл и куп други " аксесоари", които се изискват, за да може една жена да си позволи да излезе от зоната си на комфорт, наречена брак.... Сега съм повторно омъжена и вече с дете....и....честно казано, не че имам поводи да се замислям за развод, но интуицията ми подсказва, че, появят ли се такива, то този път...този път решението ще е малко или много по-трудно...а може би и невъзможно. Не, защото ми липсва смелостта да сложа край, не поради липса на финансови средства, нито поради липса на качества, които да ме лишат от конкурентоспособност на пазара на свободните жени...нищо подобно не ми липсва, но...този път имам нещо повече и то е- дете. А Вие....ех, Вие....предстои Ви развод и нямате деца....е, какво искате да чуете за себе си от колежките си, след като неведоми са пътищата Божии...можете да имате всеки един мъж...дори и този на някоя колежка. . И те го знаят. Или, може би не го знаят, щом хвалят мъжете си. Ето ви чудесен коз- можете да им подскажете, че си търсите мъж, точно като техните. ...Едно е сигурно- може да продължат да Ви ожалват, но поне ще престанат да си хвалкят мъжете...за да не стане " ох, къде сбърках" и къде е мъШ ми сега. Отговорът- при наскоро развелата ми се колежка.
Няма път към щастието. Щастието е пътя..Редактирано от DeMona Lisa на 26.12.15 00:05.
|
Re: Преживявали ли сте подобно отношение [re: merilin_n]
