Nbb не ти е казала нищо, за да я обиждаш. А това, което е разказала показва, че не е лигла.

Как ще очакваш, че някой друг ще се грижи по-добре от теб за близките ти?!
Щом ти, която са те отгледали с обич и грижа нехаеш, защо на някой друг ще му пука за близките ти - затова не могат да се очакват някакви, наистина добри, грижи в старческите домове.

И тъй като съм се грижила и гледала няколко роднини, които бяха стари, за дълги периоди от време, т.е. години, мога да кажа, че те се нуждаеха най-вече от внимание и изслушване, дори, когато говореха щуротии. А да се грижиш за стар човек, да го гледаш как гасне всеки ден, и да намериш време и сили да си поговориш с него, да му покажеш любовта си, това е, което те искат. Но което ние трудно успяваме да дадем

Едната ми баба, когато я прегръщах и целувах през последната година от живота и, винаги ми благодареше за това. Тогава и двете усещахме огромната си обич една към друга.
Баща ми в последните месеци искаше само да му държим ръката. Не, че нямаше хиляди други грижи покрай него, но той тях не ги забелязваше.

Това лято се наложи да се грижа две седмици за един съсед - дядо. Не си помни семейството, не знае къде е, но това, което най-много искаше, беше да си поговорим. И за две седмици живна човека, близките му се изненадаха, като се прибраха, а дядото - по-добре и по-адекватен. Ама на тях им било омръзнало да си общуват с него. Питаха ме, как търпя да ми говори щуротии и все едни и същи - ами беше ми мъчно за него, и разбирах, че това е единственото му развлечение - да си поговори с някого и най- вече някой да го слуша, това е.
Наясно съм, че на близките си старецът е омръзнал и те не намират време за него, нито любов в сърцата си, също като теб.

Една от бабите ми имаше слухово апаратче, но
1. то я дразнеше, когато го слагаше;
2. с него пак не чуваше, а когато го усилеше, то започваше да шуми в ухото и, тя не можеше да го свали достатъчно бързо и се влудяваше.

Накрая се отказахме и тя, и ние от него. Започнахме да й говорим по-бавно и с по-нисък тон на гласа, с обърнато към нея лице и очи и така тя успяваше да ни чуе и разбере. Само с телевизора не може да се спогоди.
Друг е въпросът, че 15 минути след като е попитала нещо и сме и го обяснили, и тя го е разбрала, пак питаше за същото, пак обяснявахме и пак тя питаше и пак обяснявахме, докато изгубим търпение.