Mда...на пръв поглед затова се разведох. Изморих се.
Но не беше само къщната работа, а въобще семейната работа като цяло. После само аз бях виновна. Значи, хем теглиш каруцата, хем си виновен.
Много добре знаех причините, поради които той беше такъв. Неща, които е преживял и които са го формирали. Затова и издържах толкова много - 20 години.Оказа се, че да разбираш хората и да им прощаваш може да е разрушително за самият теб. Опитваш се да спасяваш...неспасяемото - човек, който сам не желае да бъде спасен. Накрая изходът е един- спасяваш себе си.
И още нещо, най-важното по казуса тук- няма ли го уважението към Мъжа, няма как да се получи.
Има ли любов без уважение? Това е моят въпрос , който винаги съм искала да поставя в клуба на обсъждане, но понеже нямам време да поддържам моя тема, не съм го направила досега. Ако на някой му се занимава, нека пусне тема от мое име, аз ще се включвам.
На мен ми се губи отношението ти към този мъж. Къде е /отишла/ любовта?
Може да не съм прочела всичко, за което се извинявам.