Може би хората успяваме да свикнем с всичко.
Не сме свикнали да живеем с някого, но започваме и след кратко време сме свикнали дотолкова, че не си представяме да го няма.

Но сякаш, като започнеш да живееш сам, т.е. без партньор, отвикваш да се съобразяваш свикваш винаги да става на твоето, подреждаш си живота по определен твой си начин. И, макар че, трудно се свиква да живееш сам, после е още по-трудно да отвикнеш.

Да живееш сам за кратко, да. Но да се внимава краткото да не стане завинаги.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите