Хахаха, аз побързах да се подсигуря с аргумент от преживелищен опит... И не съм съгласна, че човек само трябва да разчита на случайността... Трябва да я предизвика, па да изокне, ей ме на де съм , много съм хубава, забавна, весела, пак кава мусака правя... Ма не тъй, ачик, ачик, ами по ейтъйнака, завъртяно... Да разберат хората, че за хубав челяк иде реч... Или да обърнат внимание... Трябват си действия, трябват... Една дружка ей тъй, отчая се, изпадна в депресия и спря да яде... Ние я гледаме и и викаме плашиш ни, тя ни вика, ще се омъжвам.. Как що, ми отслабнала и нов колега я харесал много и се взеха... Та, ако беше я видял в нормалното и състояние, нямаше да я хареса...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите