Привет, Malinali1,

Какво е изневярата?
Въпросът ми не е риторичен и нямам предвид физическия акт или емоционалното развитие. Имам предвид личната за всеки мисловна матрица, в която чувстваш и разбираш живота си.

Изневярата е контейнер – съдържа в себе си близост и липсата и, доверие и липсата му, чувства и липсата им. Изневярата е много особена „точка“ в „живота“ на една връзка. Нормално животът тече - възходи, падения, но в общи линии си има ясна някаква посока. Изневярата е момент и място, в което посоката може рязко да се смени и пътищата на партньорите да продължат заедно, разделно, напред, назад, встрани… Т.е. изневярата маркира неопределеност.

Изневярата обозначава, всъщност по-точно е да се каже, че разкрива криза. Изважда всичко на повърхността, осветява и разголва отношенията. Преди да се стигне до тази точка проблемите могат да се крият, неглижират, дори да не се забелязват. Но след нея – ами проглеждаш. Проглеждаш, но емоциите замъгляват рационалното…

Кризите изкарват на повърхността най-точните, най-ясни човешки качества. Ако успееш да прогледнеш през мъглата - разбираш дали наистина обичаш и дали наистина си обичан. Разкриват се истинските характери, съпричастност и формата на егоизма ви. Откриваш границите на своята търпимост и способността си да приемаш.

Изневярата ти дава шанс да разбереш какви сте и в тази светлина да прецените дали за новото начало е необходима раздяла или ще вървите в старата конфигурация по общ път, но (вероятно) по различен начин.

Ако някой от партньорите не може (не иска) да реши с кого и как да върви, ако не осъзнава кризата и крайната необходимост от решение, ако се носи по течението, ако прекомерно гони личното си удобство – раздялата е неизбежна, защото – така или иначе - връзка няма.

Кофти в подобна ситуация е, че не можеш да повлияеш, макар да ти се иска, а и не трябва да го правиш… Даваш шанс, но не поредица от шансове. В средата на живота си човек може да даде време – поне месеци, година (според мен) е окончателната граница. Да даде, но и да си даде време - така или иначе емоционалната и физическа ексклузивност на връзката е разрушена. Т.е. не приемай даването на време като една Пенелопа, обречено-задължена да чака единствения Одисей.

Накрая, вече риторично:
Та какво за теб е изневяра?