Според Бегбеде, любовта траела 3 години. Нека не е три, нека е 5, 10 - факт е, че все някога свършва. И става бивша любов, съответно бивш любим или бивша любима. В оптималния случай хората остават приятели, което улеснява съжителството. Та, ако твой приятел има връзка, ти едва ли ще го счетеш за изневяра - помисли. Още повече ако не променя по никакъв начин отношението си към тебе. Да наречеш нещо изневяра означава, че у теб има ревност, т.е., че чувството ти за собственост е непреодолимо. Но никой никому не принадлежи.
Затова считам - уточнявам - със сегашния си акъл и опит, че докато в ежедневието нещата вървят нормално, не са затормозващи, изчерпващи психически и физически по вина на единия, дори напротив са грижовни и подкрепящи, то от раздяла няма смисъл.
В другата ти тема стана дума за начина ви на разпределяне на финансите - когато сте го решавали, сте били двамата и по ваши съображения сте го решили така, ти си била съгласна също, доколкото разбирам и затова, за разлика от хората, които са съзрели в този факт някаква потенциална измама от страна на съпруга ти, аз не съм на това това мнение именно защото е било с твоето одобрение.
Не, не съм негов адвокат в никакъв случай, но да се разведеш заради някаква си там с недоказани функции, при положение, че като я изключим нея и историята, която е завихрила, живеете нормално и в разбирателство, ми се струва неразумно. Годините минават и все по-трудно става да се намери човек, с когото да се разбираме, да понасяме присъствието му, да не ни дразнят извънредно навиците му, да сме готови да дадем колкото трябва от времето си да се напаснем и т.н....почти кауза пердута.
Знам, че младостта ти не би допуснала такива разсъждения, направо би ги отхвърлила и може би с право - в живота всичко е възможно.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|