|
Гнева и омразата минаха, бурята на болката и обидата отминава, идва тишината на мрачното небе след пороя, страстите се успокояват, разума лека полека се завръща, слава богу. Вече не желая мъст, вече не искам реванш, искам само да си върна живота да се върна в кожата си от преди да се оженя. Това трудно ще стане, защото над 50 % от живота ми е минал с нея... В момента нямам приятели, с нея нямаше как да имам. За да ги имаш, трябва да им отделяш време, аз бях тотално обсебен от нея, не можех да имам лично време за приятели, дори родителите си не виждах повече от 2 - 3 пъти в годината за по няколко часа... Сега съм сам с едното си дете (слава богу) и спокоен, все още огорчен, но спокоен.
Не желая война, няма жажда за мъст вече, просто се възстановявам от раните...
Нека тя да води война, ако желае, няма да й отговоря със същото.
Да, и до днес нямам адвокат. Срещах се с някакви, но не знам... сигурно ще трябва да избера... но още не съм. Сигурно греша, сигурно вече губя... Какво означава "губя"?? Човек не знае какво печели когато губи и какво губи, когато печели.
Хайде нека тя да спечели. Какво ще спечели? Имоти? Ми тя така или иначе ще ги спечели... Нищо материално не е внесла в това семейство, но ще излезе с един сериозен материален актив от няколко стотин хиляди... Да взема!!
Как се пееше в оная песен от зората на демокрацията? "... Вземи панелите, Трабанта, но въздуха ми остави!"
Чувствам се все по-балансиран, все по-спокоен, имам чувството, че скоро ще се отърся и полетя... Е, рано е още. Щото на всичко отгоре и в работата имам почти същите проблеми. Просто всичко се стовари в един и същи миг. Ужасно е! Но аз съм свикнал да ми е трудно. Нищо, на мен много малко ми трябва. Толкова години нямах свой живот и въпреки това се чувствах по някакъв начин щаслив, а сега ли няма да съм хепи, когато нямам дразнител???
Не, няма да водя война, решено е!!!
Суетата - любимият ми грях!Редактирано от LUClFER777 на 13.06.15 11:12.
|
Преосмислих [re: Ryan]
