Именно ...така както направих и аз оставих злобата и заяждането настрани, укротих у себе си чувството за мъст....колко приятелки тогава се надпреварваха да ми дават съвет ..о ама ти как можеше да го подредиш, о ама ти можеше на улицата да го изхвърлиш....кой губеше от това...то е ясно, ....най ме заболя когато сама отидох и продадох на златар брачната халка за някакви жълти стотинки...защото той моята както каза вече я бе ...загубил случайно хехехе, още си спомням момента ...продадох я в един златарски на Витошка и тогава вървейки сама си поплаках и така все едно се пречистих сама с моята си тъга ...и после започнах на ново, и от това няма по хубаво да започнеш на ново живота си след като се е стигнало до неминуем край...но без да мъстиш, обиждаш и ...унижаваш
Пс а халката я продадох...защото има поверие,че злато, което не ти е донесло щастие трябва да излезе от теб..дожаля ми да я хвърля и я продадох
ЛЮБОВИПАКЛЮБОВРедактирано от dymo на 10.06.15 18:07.