Привет, Entrepreneurial Spirit,

Имаш много досаден навик, участвайки в разговор, да правиш поотделно, а понякога и едновременно, следните неща:

1. Заявяваш притежание на експертиза или знание, ама хем не споделяш с „простосмъртните“, хем непрекъснато им натякваш, че не знаят колкото теб. Опитът показва, че повечето хора с подобно поведение, всъщност нямат покритие. Дразнещо е, защото не помагаш, но пилееш чуждо време.

Разбираш ли – ако знаеш много – нищо не ти коства да споделиш с хората, които не знаят. От това твоите знания няма да намалеят (дори ще се увеличат), но ще помогнеш някой да се развие в нова посока. Честно казано такова „стискане“ съм виждал само в хора, дето знаят малко, та ги е страх да го споделят, за да не останат „голи“.

2. Непрекъснато насочваш разговора към себе си и почваш ни в клин, ни в ръкав да осведомяваш аудиторията (например) с какви милиони-правещи-хора си пиеш кафето; пълчищата жени, които те вземат сериозно; и как нищо нямало да ти попречи да се задържиш в ентърпрайс-а. А кажи ми каква е връзката с темата? Хората си говорят нещо, а ти скачаш около тях и викаш: аз, аз, аз бе! Имам си колело, наа на на наааа на, пък вие си няматееееее, хо-хо-хо, гледайте ме сега как карам с ръце, без ръце, крака, без крака и т.н.

Не си лош човек, ама си страшна досада, дано извън интернет си по-търпим, че горко на колегите ти…

И още нещо исках да ти напиша – имаш някакъв опит, но изглежда не си работил по цялостен проект – от начало, та до край. Демек да видиш пълният цикъл от идея, създаване, експлоатация, поддръжка и последващо развитие. Проектът на Лили е още в началото, предстоят и много итерации по сайта – въобще развитието е въпрос на ресурси и приоритети. Тя ще се оправи, или пък ще се провали – няма значение, защото си има и акъл, и хъс за работа, та ако не с това, със сигурност ще успее с друго.

Хващаш се за фрагмент (дето се чувстваш компетентен) от цялостен проект, и почваш да и мелиш на главата джумла та джумла. Ми не е толкова важна. За теб е важна, щото ти е фокус, ама за нея по-важни са клиентите и услугата, която им предоставя. Ако трябва ще носи с кофи. Ако не става – ще претака с маркуч. Въобще, ако има смисъл – ще се намери и начин! Пък каква е информационната система зад това – въпрос е на целесъобразност и наличен ресурс. Сигурно е можела да се посъветва с теб предварително, ама как да има мерак за това... Да вбесяваш потенциален клиент е лоша стратегия.

Ще ти дам един професионален съвет – държиш се, а вероятно и мислиш, като кон с капаци. Един вид „понеже си чук – всеки проблем го виждаш като пирон“. Всичко свеждаш до много тясната област, в която имаш някаква експертиза. Светът, обаче, е доста по-сложно нещо. Проект, като този на Лили, въобще не се свежда само до управление на съдържание и оптимизация за търсещи машини. Проблемите с регулацията нямат нищо общо с паяк-а и неговия пясъчник…

Недоумявам защо се стремиш да използваш в комуникацията си термини от тясната си професионална област? Мислиш, че е по-впечатляващо ли? Впечатляваш, ама наобратно. :( Остави ни нас, свикнали сме ти, ама ако така говориш с клиентите… Както вече споменах – лоша, много лоша стратегия. Метафоричният изказ има смисъл, когато обогатява и разширява речта с цел разбираемост. Обаче, ако не казваш нищо смислено – метафорите си кънтят на кухо.

Дано не се засегнеш, че така директно ти ги казвам тези неща… И все пак, давай го малко по-зряло, а? Не подскачай чак толкова; Не говори непрекъснато за себе си; Помагай, ако можеш и искаш, а ако не – просто не губи чуждо време. Ей такива дребни нещица, дето не тежат, но много олекотяват общуването.