И аз съм го гледала този документален филм и е един от най-добрите, които може да се направи за дивите животни и спасяването им.
Пратчет каза нещо много мъдро и то наистина е единственият изход за спасяване на дивите животни. Та каза на една дама, която работеше в център за спасяване на орангутани : "Спасявайте гората, а не животните!"

За него не беше нужно да обяснява думите си - "който има уши да слуша".
Демек дори и да изловят/ спасят всички орангутани "в беда" (и то в беда, щото дъждовна гора в Борнео почти няма, а се разрастват индустриално насаждения с маслодайна палма), какво ще ги правят? Ще ги държат в резерват? Колко животни? ?Останалите ще ги разпратят по зоологическите градини (та били те и елитни)?
Пратчет каза единственото решение със своите си думи - на животните им трябва среда. Всички други мерки са неестествени и ограничителни.

Още нещо каза в същият филм, което ме разтръси дълбоко. Един от работниците в резервата казваше на Пратчет, че когато орангутанът, който търсят (Кусаси- стар мъжки орангутан) умре, то никой няма да знае къде е умрял.
На това Тери Пратчет отвърна: "Как няма да знае?! Гората ще знае!"

Само Тери Пратчет ли забеляза в тоя филм ( и въобще в живота), че гората/ Земята всъщност е организъм, едно цяло - и всяко нарушение в нея, е всъщност нарушение на Цялото...

Ето го и филмът, но в без субтитри на български

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от won на 29.03.15 17:27.