|
Изобщо не съм твърдяла, че е било редно да споделиш на приятелката си, че мъжът й изневерява. Това го пояснавам вече за втори път в темата. Единствено реагирах на едно твое изречение, което ми беше и повод да се включа в дискусията.
Да, ситуацията е сложна. Още повече, че съм попадала в сходна. Моя бивша съученичка се омъжи доста млада, имаха и дете. Нея познавах от училище, а него- покрай връзката му с нея. Хубава и хармонична двойка, поне в моите очи. И с двамата бях в топли, приятелски отношения. Да, но хармонията между тях закуцала, до степен да изчезне. Стигнаха до развод. Тя потърси подкрепата ми, като свидетел на бракоразводното й дело.Отказах. От мен се очакваше да говоря неистини срещу мъжът й, а аз не исках. Не го смятах за справедливо, спрямо него, макар и в името на по- крепкото ми приятелство с нея. Дори я вразумявах. Всъщност, преди да разбера, че ще се развеждат, тя ми погоди номер. Тогава не бях семейна, нямах и приятел. Тя реши, че ще ме запознава с някакъв мъж. Обикновено съм против подобни нагласени истории, но тя ме убеди. Запозна ме с него. Не го харесах. Казах й. Въпреки това, тя все настояваше, като излизаме двете по женски, да вземаме и него с нас. Беше ми безразлично, та нямах нищо против, стига да няма опити, въпреки нежеланието ми- да ми го натрапва за партньор. Или той да ми се натрапва. Останах доволна, че момчето беше деликатно и не ми се 'слагаше', така че на няколко пъти излизахме заедно, като и на няколко пъти ми направи впечатление, че приятелката ми и той, току пристигнали на уговорената ни среща и малко по-късно, тя изтъква някакъв повод, че трябва да си тръгва, като съответно и той я последваше. Не загрявах. Докато един ден не ги видях през витрините на един магазин да се прегръщат, целуват. Не й казах, че съм я видяла. Но ме заболя от опитите й ( и то успешни ) да ме прави на глупачка и да ме ползва, като параван на изневерите й с въпросното момче. Един вид, за пред семейството й- тя е с мен. Доверието е гласувано. А всъщност е с мен за минутки, а после се оттегля с авантюрата си. Замълчах пред нея, а дума не можеше да става да съобщавам на мъжът й. Когато стигнаха до развод и тя дойде да ми търси услугите, като свидетел, тогава й казах, че зная за нея и момчето. Тя не очакваше. Отново се опита да ме прави на куку ( здрасти, Лира ;-) и да ми внушава, че съм се объркала. Но не бях. Разсърди ми се, беше у дома, но си тръгна ядосана. Повече не ми проговори. Минаха години. Офисът ми е на метри от ветеринарната аптека, в която работи. Погледите ни се засичаха почти всяка сутрин. Нито една от нас не направи опит дори да кимне за поздрав на другата, макар много пъти импулсивно да ми се е искало аз да съм първата. Може би бих го сторила, но в ученическите ни години, когато тя ми беше най-добрата проятелка, човекът, с когото сме споделяли ВСИЧКО. В нейните очи може би съм предателка, задето първо - станах неволен свидетел на изневярата и, и второ- че не пожелах да вземам страна и отношение, когато бракът й висеше на косъм. Не се разведоха. Имат и второ дете. Мъжът й узнал за изневярата й, не зная как и откъде, може тя самата да му е казала. Интересното е, че понякога срещам него, случайно. И не зная защо, но 2-3 пъти ми е споделял, че бракът му е запазен, благодарение на мен. Не е пояснявал защо, нито как точно съм помогнала. Може пък някогашната ми приятелка, все пак да е била напълно отковена и да е споделила, че съм против раздялата им ( не че съм определящ фактор, когато двама решат да се разделят ). Но, ако са имали подобен разговор, предполагам съпругът й е оценил нежеланието ми да съм страна по техния случай и е сметнал, че съм постъпила правилно. Макар и с цената на едно приятелство, в което обаче имаше елементи на нечестност, и то не от моя страна. В такъв случай- не съжалявам за загубата му..
Та, virgo, не знам защо написах всичко това....може би само исках да кажа, че понякога сякаш е най-добре човек просто да не се намесва и да е категоричен в решението си. Независимо какво ще ни струва това. Аз поне, нямам потребност на всяка цеа да изпълнявам приятелски дълг, ако вътрешния ми кодекс диктува, че не бива.
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
|