Аз бях доста сгънала по време на решението, хем аз го взех и аз тръгнах под мищница с дечко Та горе-долу си спомням колко бях лабилна и наистина критики и разни обективни анализи не ми бяха полезни изобщо. Не знам твоята дружка, но аз мълчах като риба пред почти всички (вкл. родители) - никой не повярва, че се изнасям, с 2 изключения - единият беше И негов добър приятел. Та горките изключения трябваше да изтърпят всичкото "да му еба майката на него, да си еба майката на себе си, да им еба майката на другите" на почивки Та от моите спомени ще се опитам да формулирам нещо евентуално полезно за теб като отсрещна страна и в същото време да не абдикираш от приятелката:
1. Много помага да имате виртуален контакт и там да общувате. Хем си често на линия, хем не е съвсем. Знам, че звучи гадно, но понякога едно дежурно "и той кво? и ти кво?" се оказва доста полезно.
2. Ако нямаш сериозен проблем с нещо, измисли най-близкото до проблем и я приобщи. Чуждите сериозни неща мобилизират. Все пак тя не е луда,а само временно лабилна. А и е много ок да се чувства полезна в нещо. Но не нещо особено действено, а по-скоро мислене в друга посока и даване на решения - да види, че може.
3. В никакъв случай не я пращай на психотерапевти, ако не иска. Ако поиска - ще иде сама. Единствено ако ти си ходила при конкретен и си доволна от 1-2 разговора. Аз ходих веднъж при една мацка и знам, че е нелепо, но много ми помогна факта, че все пак казах 10 изречения и изслушах типичната ситуация на "лудото ленче" от чужд човек, после на двама човека съм препоръчала подобно ходене (много помага идеята "еднократно" и после да реши ако иска повече). Но стой далеч от намеците "трябва да ти се помага системно"
4. Влизай наужким понякога в играта на отмъщението, но го води в посока "той ще види като отслабнеш, си купиш нова рокля, тръгнеш на танци, намериш си гадже, хоби, нова работа". Бъди максимално позитивна в отмъщението, когато тя е на вълна "ще му кажа аз на него"
5. Определи си някакви срещи с нея, когато е възможно и стой докрай. Да пиете до сутринта 2-3 пъти с всичкото тъпотии на света е по-добре от всеки ден по час "внимание". Мъжът и детето ти няма да ти се сърдят, ако два петъка просто не се прибереш.
6. Детето, детето, детето. Набий й в тъпата кратуна, че ако ще чудовище да е бащата към майката, щото не я обича, не я иска, не я оценява, не я признава (квото там), щом е ок към детето, няма право да каже и копче за срещи, сакън да не си и помисля да му взима права. Давай примери - приятелки, клубни теми (пак казвай приятелки). Ако нямаш нищо под ръка - ще ти разкажа 2-3 истории. Аз имам прекрасни отношения с бившия, с настоящата му и детето е свободно по всяко време да ходи където иска. Пак казвам - аз бях лабилна, признавам си.
7. Посъветвай я да не споделя нищо с хлапето, ама съвсем нищо по темата. Посъветвай и бащата (познаваш го). Дори ако трябва кажи на самото дете, че това е тежък период за родителите и са склонни да говорят много глупости - да не ги слуша изобщо за нищо и да им даде още 3-6 месеца и дотогава да е тотален пас. Даже честно казано я заплашИ, че ако чуеш нещо от детето като преразказ на разговор по темата, ще се обадиш на бившия и ще направиш панаир. Тук наистина като познаваща детето, ще трябва да си "лоша". Това е единственото нещо, в което да си лоша.
8. Прощавай й. 3 месеца не са дълго време.
Успех!
|