Здравейте мили другарчета
Искам да ви попитам как можеш да бъдеш пълноценен приятел на твоя приятелка от детството, която е в процес на тежък развод?
Малко да поясня - моята приятелка от детството се развежда след 10 години брак с ученическата си любов. Много е деликатна ситуацията и понеже познавам и двамата от дълги години ми е много трудно да взема изцяло нейна страна, както тя очаква. Опитвам се да й покажа нейните грешки, но тя е толкова лабилна, че реагира всеки път различно. Понякога уж приема, а понякога направо се нахвърля върху мен. Ако пък се опитам да я разсея и да не говорим за това ме обвинява, че съм не ми пукало за нея. Направо не знам какво да правя.
Предложих й да ходим заедно на йога, да запишем някакъв език или нещо ново и различно. Уж е съгласна, но всъщност ходя сама. Моята връзка започна да куца покрай това, защото отделям прекалено много време на приятелката ми и не включвам другарчето си в заниманията си напоследък. Ако пък прекарвам повече време с него, обикновено говоря по телефона с нея. Започнах да ме връхлита дива ревност и от двете страни, а и двамата са ми много скъпи, че да избирам и не мисля, че трябва да избирам. Дъщеря ми също страда от това и вчера ми заяви, че й писнало да слуша проблемите на приятелката ми и че искала и нейните проблеми да чуя (тя е на 11).
Много искам да й помогна да проумее грешките, които направи и причината за нейния провал в брака и ако може без да наранявам семейството си.
Малко да поясня, че да разберете какво стана - те са от близо 20 години заедно. Бяхме в един клас в техникума. Преди 10 години се ожениха и имат прекрасно дете. Всичко си вървеше нормално, докато един ден не се разбра, че той има доста по-близка колежка. Аз това го подозирах, но съм си мислела, че е времеменно увлечение и ще му мине. Никога с никого не съм го коментирала, но просто тя се държеше доста властно и го беше взела като даденост. Оказа се, че човека просто му е писнало и с новата се разбира и си пасва много по-добре. Отначало приятелката ми беше съсипана и натвори в бързината доста простотии. Опитвам се да я предпазя да прави глупости и да излезе от ситуацията с достойнство, но ми е ужасно трудно. Тя има доста налудничави идеи за отмъщение - като почнеш от детински постъпки, та стигнеш до силно плашещи. Разбирам, че й е трудно. Разбирам и него, че иска да бъде честен, защото той сам й го беше съобщил, а не чакаше да го хванат. Говорихме няколко пъти и той си е железен - искал най-сетне да бъде човек, а не само някой, който е само задължен. Опитвам се да й обясня и това, но тук ми е най-сложно. Опитвам се да й обясня, че когато една врата се затваря, се отваря друга, но и това се разбира разностранно. Категорично отказва да посети психоаналитик. Майка й също се е видяла в чудо и ме гледа умоляващо да й помогна.
Помогнете какво да направя и как да я усмиря без да страда никой и от моите.
|