Аз си слагам на сърце и държа карез на виртуални разпри с давност най-много до няколко месеца. Докато си взема поуките, преживея и изчистя съзнанието си. 5-6 години таене на недоволство и гняв какво било, що било са жива отрова. Преди 5-6 години аз не съм била същата и с тоз акъл, след 5-6 ще понатрупам още преживелици и опит, те ще ме променят, ще бъда друга. Хората, които съм срещнала тогава - също. Застиването в един момент в миналото е бавна смърт - така разбирам нещата от живота.

Относно антипатията - няма лошо, дори ми е приятно да съм антипатична някому. Не си робот, програмиран по калъп, най-естествени човешки чувства са симпатиите и антипатиите. Даже недоумявам що се товарят някои, че били антипатични. И аз се наслаждавам на антипатии спрямо този и онзи, те са си част от израстването. Ръчкат ме да мисля защо, аджеба ми е антипатичен този човек. И, колкото повече наблюдавам него, себе си, анализирам, мисля, подлагам се на разпити безпощадно,честно, до кръв, стигам до самопризнания пред себе си, проумявам много неща, за които преди съм била сляпа.

Голям учител са антипатиите, уважавай си ги и си разговаряй по-честичко с тях.
Не с обектите, а със собствените си усещания.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите