|
Виждам, че достигна до фазата да се обясняваш кога, как и защо си извършила нещо, ама че и други са го сторили ( клубните ви снимки ), че и свещеници домъкна, за тяжест. Няма нужда! Каквото съм видяла- видяла съм, коментирала съм. Представи си, че снимката ти може да ме е ужасила и все още да е скътана в дебрите на подсъзнанието ми. Прости ми, че понякога излиза на повърхността. Всъщност, виждам, че ти успяваш да живееш с външността си, свикнала си, но не упреквай мен, задето така трудно съм я преглътнала. Пък и имам доста бърза и-нет скорост, та снимката ти ми се разпъна от раз на монитора, а не пиксел по пиксел и щадящо. . Както и да е, може пък с годините да си се променила приятно, макар не зная жена, за която напредването на годините да е в нейна полза..
И моля, спри с клишетата. Никъде из правилата за писане, няма и намек, че трябва да искам разрешение, за да се включа с коментар, мнение, шега или дори и само с емотикон. В този ред на мисли, щом трябва да искам разрешение, то вероятно трябва да е от онзи, който ти е позволил на теб да пишеш. А щом така щедро са допуснали ТЕБ, то значи аз дори се явявам,като благословия с участието си.
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
|