|
Грешиш, Алиса. И каква е тази твоя мания за величие, която само подчертава чувството ти за малоценност? Сега за вкусен донор ли се взе?- може, но ако някой има нужда от апендикс. Толкова си полезна и ти. Тоест- никак. Пиша ти в този дух, не защото целта е непременно да те обидя. Но, защото ми се струва, че е единственият възможен словесен изказ, който разпознаваш и реагираш, тъй като ти е и познат. Разбира се, ти си "закърмена" да си толкова остра, докато аз направо се напъвам, тъй като не ми е присъщо. Едва ли има клубар, който би извадил стари доказателства, че и някога преди съм била груба и обиждаща. Докато, ако човек се залови да търси същите доказателства, които да уличат теб в това- то такива примери има от години назад в клубната хронология. Не е имало случай, в който да не пропуснеш да уязвиш някого. Уж под мотото:" аз съм много пряма, казвам всичко в очите". Това би било много хубаво, дори донякъде благородно, стига да не беше избрала възможно най-циничният и унизителен начин да поднесеш своята гледна точка в определени клубни казуси. Всъщност, спирам по тази тема. Нищо ново не казвам, нито пък е нещо, което не си чела и преди, когато всеки втори ти го пишеше. Когато тук имаше хора, все още. Вярно, че е епохата на Фейсбук и клубовете губят слава. Но, докато в него присъства и един само човек или двама, то хубаво би било да има някакъв толеранс, някакво спокойствие и дори великодушие към тези хора, чиито размишления и изобщо виртуално представяне, е в разрез с нашето. В частност- с твоето. Не съм дошла непременно да "шокам канчета". Но, твърде първосигнално се реагира на разни теми и участници- непременно с осмиване, непременно с квалификации-явни или завоалирани. Да, въпрос на манталитет, характер и възпитание. Или липсата поне на едно от тези базисни три. Но, както изглежда, твоята най-голяма гордост, е липсата и на трите. Прекрасно лято ти пожелавам. Ако искаш ми пиши тирирамбите в твой стил. Аз няма да ти отвърна в сходен. Твърде ми е чужд, и като 'закърмена' да си цинична, то естествено е, че ще си и по-добра от мен. А аз, точно подобно "състезание", не се напъвам да спечеля. И то, точно с теб. Лира ме призова да ти се извиня. Да. бих могла, стига това някак да ти помагаше. Но, напотив- ако някой ти се извини, дори защото се чувствам аз кофти, че съм "те обидила", то това само ще ти даде допълнителна мнима увереност, че ти си права, бяла и добра. Та, няма да се извиня, за да не храня чудовището, което така расте.
Няма път към щастието. Щастието е пътя..Редактирано от DeMona Lisa на 16.07.14 11:07.
|