|
Защо ми е изтрита темата, в която изразявам мнението си за този клуб? Твърде насериозно сте се взели, някакво Хитлерче ли вирее тук, че така категорично и кардинално "решава " проблеми- като само ги задълбочава.
Винаги е имало интриги, но това вече не е клуб, а клоака. Едни и същи фекалии плуват във свои води, все по-зле миришат ( с възрастта ), и ползват този клуб, като градска тоалетна-влизат, когато ги напъне голямата нужда, облекчат се и после от скука, ровят с клечка в собственото си 'творчество', като целта е на омажат друг с него..Същото правя и аз, сега. С какъвто се събереш, такъв ставаш. Въпросът е да се оттеглиш сам. Не някой да те модерира и банва до 2780 година. Интригантският ви приятелски кръг, в който не веднъж е имало разкол- е очевиден за всички. Анбра, Лира, Алиса- дружки сте(бяхте) или ще бъдете- не зная актуалното статукво на вашата "вечна дружба", може би генезисът на всичко е из фейсбуците ви,а тук е само ехото, но да знаете- провалихте този клуб! Казвам ви го от позицията на повече четяща ( и то преди години), отколкото участваща ( пак, преди години). Зная, че няма нищо вечно, но винаги изпитвам тъга, когато нещо се руши, погубва и изчезва. Така, както съм съжалявала, че врати затваря магазин, който е бил на мястото си и функциониращ с години, още от годините на моето детство и изпитвам носталгия след липсата му, така и ми е някак криво, че този клуб агонизира и умира, а е клуб, в който се ровех още в годините на своето моминство. Между другото, точно вие, трите, най-малко сте класическите представители на "Клуб на разведените", защото доколкота зная, едната е омъжена, другата-също, третата пък никога не е била. Не означава, че нямате опит, мъдрост и становища по теми, но някак, впрегнахте ги в погрешна посока, а резултатите са очевидни за всички. Простете ми, че влизам " на юруш", пиша и изчезвам. Но, виждам, че и лесно се справяте с подбните на мен- направо им триете следите, като да са влезли с кални стъпки. Калните стъпки не личат по под, омазан с ла*на. Поне не миришат....стъпките от кал, а напротив, човек напуска омърс(з)ен...
Няма път към щастието. Щастието е пътя..Редактирано от DeMona Lisa на 15.07.14 10:21.
|
втора точка
