Раздялата си беше по моя инициатива, с нашето съвместно добро участие се стигна до заветния край. Не се чувствам зарязана, но се чувствам огорчена, излъгана в надеждите си, строяхме си нещичко и всичко си разрушихме.
Пробвях да дам шанс на нова тръпка, но нещо тръпка няма. Едни паразитни мисли ми се прокрадват, че ако бях постъпила еди как си или бях изтърпяла еди какво си, може би щяхме да запазим семейството си. За сега си се въртя на пълни обороти в спиралката от това "какво беше и защо стигнахме до тук?" и "от тук на там на къде?". Освен, че свят ми се завива ефекта е нулев и светилна не ми се вижда на хоризонта.