|
Ами, Оркаде и да, и да не.
Случвало ми се е да ги разпозная от километри, както и да се изненадам здраво.
Сега живея в град с около 260 хиляди души население и както обяснявах на Ком, каквото и да се говори, от Нова Година насам, българската реч зачести здраво.
Но не сме много, затова много се радвам като се разкрием.
Преди две седмици, най-накрая открих страхотна, следобедна занималня за малката. И докато оправяме документите с шефката, и давам напътствия на малката, влиза една приятна жена и вика (на немски): Извинете, на какъв език говорехте преди малко?
Аз съм свикнала да ни питат, защото на много хора им звучи странно и не могат да го определят, та си отговарям спокойно: Български.
И нашата грейна!
И така, снощи си говорихме с дамата час и половина по телефона. В събота ще ходим с децата на парк и миниголф...
Имам си и едно друго девойче тук. Такова хубаво дете! 22 годишно. Учи, работи като дявол. Нея я разпознах. Таква типична българска красота, как да не я разпозная!
Но съм имала и случаи, когато са се правели на ударени.
Това лято на басейн. Един татко с дребосъци. Гледам го как пуска ухо да чуе по-добре, докато говорим с децата. Пък и на мен ми се стори, че чух нещо на български да казва на своите, но не бях сигурна. Мешаше двата езика, обаче по едно време, докато крадливо мяташе погледи, аз се престраших и му викам: Да, българки сме. - и се усмихвам.
Тоя като се сконфузи, като заби поглед в земята, като взе да сумти... И се изниза като черво. Хубаво, мернах, че една пухкава, руса кака, явно немската съпруга, наобикаляше, ама кажи барем едно "здравей!". Казах, че сме българи, не ти предлагам да ходим в храстите!
Да си призная, пред такива пръдливи сноби, предпочитам смръдливите ни сънародници, дето ги разпознавам отдалече.
|
Re: хващате ли българите [re: Orcad]
