Бири, нали ти отговорих вече, жено страстна!
Това е частта, която не може да се повлияе от никого и от нищо, ако ще системата да се обърне с краката нагоре.
Всеки има родителите, които има.
Сигурно моите деца, особено голямата, която също дай й да рисува (но и да пее), без другите гадни и досадни предмети, биха се радвали да имат майка като Лира, но за жалост, съм им се паднала аз.
Това, което обаче не може да се избегне в училище, опитвам някак, доколкото е възможно, да компенсирам у дома.
Например оценките. Оценките са средство, евентуално да стигнат до професията, която желаят, но не и да я упражняват по-добре, нито пък да разберат коя е тя.
Лошото е, че по този начин се получава двоен разход на енергия. Веднъж да "измамиш" системата и втори път, да се ангажираш с нещата, които наистина ти се удават и те привличат.
Базовите знания по всички материи, които се изучават и които са нужни на един човек, за да живее адекватно, могат да се сведат до по-малко от половината време, което едно дете прекарва в училище. Останалото е отбиване на номера, информация, която преминава през нас, без да остави следа. Общата култура се гради цял живот. Ако човек иска и се стреми към нея.
Но, ако сам, поради необходимост или желание, потърсиш дадена информация, то това е знание, което наистина остава. Стимулът да учиш, да знаеш и да научаваш все повече и повече, се ражда само от вътрешните, естествени интереси и потребности на един човек.
Така мисля и се убеждавам непрекъснато, но естествено, възможно е и да съм в грешка. А частният случай отдавна не го коментирам.
|