Привет, Raf OFecin,

Не виждам някаква особена конспирация, която да пречи на въвеждането на нови методи и практики за обучение. В смисъл противопоставянето не идва, заради добре замислен и твърдо изпълняван план за "оглупяване" на населението, а на естествената човешка склонност да не си дава зор, да спира новостите, за да се не преработи нещо.

От друга страна експериментите в образованието са много рискови и не е като да експериментираш в лаборатория. Въобще промените (чиито резултати може да се отчитат след години и поколения) следва да се правят много внимателно. Та затова и съществуващата система, макар неоптимална, но позната, продължава да е единствена широко прилагана.

Дето се вика, ако алтернативите покажат резултат и жизнеспособност, т.е. да се самовъзпроизвеждат - естествено ще се наложат. Сендовата система, например зависеше от тогавашната политика, съответно когато изчезна политическата подкрепа - експериментът спря.

За критичността... Ще ти опонирам - децата са критични, но нямат критично мислене. То се развива дълго време и е необходимо да се натрупат някакви базови знания, за да се надгражда над тях. Т.е. критичното мислене не е само съмнение и отхвърляне, но и метод за развитие. И да - масовото училище хич не способства за развитието на критичното мислене и заради стремежа да се произвеждат оценки, но не знания, и заради начинът - наизустяване, а не разбиране.

Позамислих се какви са минималните критерии за резултат от преминаване през коя да е образователна система. Защо трябва да ги има - заради интереса на обществото - демек на всички нас и и бъдещите поколения. За момента не съм в състояние да ги формулирам хем непротиворечиво, хем аргументирано.