Привет, Raf OFecin,

Мерси за информацията. Методът на Монтесори го познавам, изчетох го навремето като съпоставка със Сендовската система.

Александър Нейл не го познавах, та ми бе интересно да прочета книжката - четивна е като педагогическата поема на Макаренко. И си заслужава да се прочете - най-малко заради описването на общи ситуации, в които всички учители-деца-родители попадат.

Мисля си, че няма значение каква е образователната система и методът, който се използва - всички методи постигат всякакви резултати. Т.е. и успехи, и неуспехи се наблюдават - нали все пак хора сме основните обекти и субекти на образованието.

Обучаването, още от времето на Платоновата академия (условно казано, може и хиляди години по-рано), представлява процес на предаване на знания от учител към ученик.

Има множество методи на обучение, може да има чинове, дъска, катедра, може да е монтесори среда, може да са разговори по време на разходки по пътечките в маслиновата горичка на академията – важното е да се случи процеса. А неговите компоненти са знания, учител, ученик.

Хората – учителите и учениците, са си едни и същи от Платоново време – не се е променил нито интелектуалният капацитет на човечеството, нито човешката психология. А долу-горе това са рамките, формиращи обучението.

Единствената разлика са знанията – като качество и количество.
Количеството също е ясно – натрупаното във времето разбиране за света. Качеството е способността да възприемаш повече и по-бързо. Качество е да извличаш знанието. Качество е да използваш знанието като инструмент. Демек да се научиш да мислиш. Сравняваш, преценяваш и критично възприемаш.

Днешното образование има качествен проблем, който сякаш не се адресира достатъчно и нещата се влошават. Ние сме потопени в информационен океан. Не знаеш нещо – гугълваш го и излизат десетки и стотици източници на информация. Някои са достоверни, а други не. Как да отличиш достоверното? Две са предпоставките – критично мислене, т.е. съмнение и проверка + обща култура, която да ти предостави някакви критерии.

Парадоксално е, но лесният достъп до знание води до невежество. Ролята на учителя, на този който трябва да предаде знанието, да демонстрира сблъсък на идеи и откриване на истина е все по-ключова.

До учителя опираме отново...