Странно е, ние празнувахме наскоро 40 години от завършването...
Малко са неразвежданите нито веднъж...
От малкото момчета, дето бяха, двама са неразвеждани, двама починаха вече, останалите не е ясно по колко пъти са се женили, какви признати и непризнати деца имат и т.н.
От момичетата също вече имаме покойници, три неразвеждани, от които едната е вдовица - останалите сме мале-мале...
Реално никой не се наема да каже с колко стотин килограма сме си увеличили общото живо тегло /дамите/, но това е факт - има три непроменени почти откъм кг, останалите сме си разпределили равномерно средно по 20 отгоре... Повечето вече си имат внуци - аз изоставам, уви...
Обаче не се възприемаме хич като лелки и чичковци, гледаме се един-друг с очите на хлапетата, които сме били и, странно, думите, с които сме си говорили навремето като младежи, сами се пъхат в устата ни... То май и на акъл си останахме на по 17-18... Или поне като се съберем сме така. Много се обичаме все още, много сме си близки по един особено мил начин, много си обичаме и гимназията и до днес. Всъщност тази година стават 43 години от завършването ни...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|