Ок Вещи, хайде настроих се да пиша за това, как протекоха нещата и да приключвам с това за тая седмица, че съм си зарязала работата, а имам и курсисти тия дни.
Не мога да кажа , че резултата е положителен, нека го наречем задоволителен за момента:)
Всъщност ще постна това, което писах на Ханибал преди ден на бележки, защото си говорихме по специфични теми, та не ми се обяснява пак, само ще направя някои допълнения.
"Нашето индивидуално май няма да се случи...както предлагаха, така днес дръпнаха...шах:)
Бяхме със съпруга на официалния разговор.
В училището не са готови , въпреки прокламирането на възможност за индивидуалното обучение да минат на този етап /имали събрание, защото след семинара на който директорът е бил имат указания и ще се работи в тази насока...нещо от рода обаче мен ако питаш-татко ще ми купи колело, ама друг път-демек ще с епроточи във времето това ново опционално навлизане за алтернативните форми, които могат да бъдат адресирани към всички деца и родителите им/.
Нямат подготвени кадри за адекватна организация при възникнал случай-ето примерно като нашия. Нямат достатъчно разработен план за това От другата учебна година щели да го прилагат в отделни случаи експериментално, защото било свързано с бюджет, програми, подготовка на персонала и т.н. за момента го прилагат само за деца с ТЕЛК.
Предлагат ми да се обърнем към друго училище, където имат някакъв по-разработен опит и за деца без заболявания /51-во училище например-те имат доста по-напредничави форми за алтернативни обучения, това училище е и с гимназиални класове/. Хубаво, но въпросното друго квартално училище, което има тези програми приема само от начало на учебна година след кандидатстване за тези форми.
Директорът пое ангажимент за вторият срок да уреди да няма притеснения за малката с тия излизания на дъската докато стане по-смела. Лично щял да говори с пеенката да сме били спокойни, там проблеми повече гарантира нямало да има. Детето спокойно да си влизало в час.
Понеже самият директор им преподава български и литература-ЗИП, похвали детето, че най-добре се е справила от класа на заключителният тест и преразказ по литература. Подаде едни материали, над които да работела у дома и лично да му ги представи -проект някакъв-знае да стимулира човека.:) И той няма никакви оплаквания от нея и беше изненадан, че нещата са ескалирали така, мислел, че са се успокоили, ние нали не искахм ед аго безпокоим до последно с класната. Но сега каза, че лично се заема да фиксира случая, защото това е недопустимо д асе случва с това дете-между другото и той има две дъщери, малки...мисля 1 и 3 клас. Въобще не си кривя душата, абе свестен млад мъж и професионалист, че и чаровен -знаеш Вещи как ми влияят подобни мъже-хахаха:)))-всичко му е ясно-търпелив, диалогичен както винаги-3 часа бяхме в кабинета му, мисли, премисля, дава идеи, иска да изслуша...личи си ангажираност. Абе не случайно е на това място!
Психологът -не е това човека дето би свършил психологическата работа:)...иначе да е жив и здрав! Повече няма да пиша за него от етическа гледна точка! Няма да се възползваме от услугите му-както и досега де, знаем си човека. Точка за това! Директора ще свърши и неговата работа
Питах какво правим по въпроса в края на краищата?...ами щели да работят сега, тази седмица с другото дете, дето тормози. Да сме им дадели малко време. До тогава моята да не ходи там.
Питам ги имали ли сте подобен случай досега на набези в/у кротко дете, което не реагира на агресията, а само се изолира...как са действали-нямали. Самите те са в размисъл кое -как, въпросът е деликатен, но в никакъв случай пренебрежим.
Говорихме и за това, че никой не може да гарантира бъдещо райско спокойствие, но поне да се тушира тоя систематичен вече гнетящ всички психотормоз. Оказа се, че не само от нас има оплаквания от въпросното дете.
Докато тия дни нашата е била у дома, там е имало случка с друго дете-момче, върху което нашата устата съученичка е опитала да излее гнева си...явно Марина като и липсва, си търси друг обект:) Но другото дете и е отреагирало с грубост и удари и онова е спряло:))...но пък са викали родителите на защитилото се дете, че видите ли, онова -бащата на дразнителя скочил, че била слабичка и кекава щерка му и била наранена /леко разбит нос/ при саморазправата на онова дете, дето му нанесло няколко ответни физически удара на словестните заяжданки:)))
Усетих ги в някакъв омагьосан кръг.
Все пак седнахме у дома и пак говорихме-моята беше очарована, че се е справила добре на изпита при директора, усмихн асе и още повече засия като разбра,че и възлага този проект.
Обяснихме и , че засега май няма начин как да стане с индивидуалното-точно, както ни обясниха-детето разбра, каза "жалко", но разбра.
Говориме, че в училището им амного хора, които я обичат и държат на нея и тя трябва да вярва в тях...класната, директора, зам. директорката /те много се имат двете/, учителите също и пращали поздрави...обяснихме и как директор алично ще поговори с учителката по пеене , по математика жената вече знае и е разбрана, просто не е знаела какво става. Казахме и , че проблемът на другото дете не е само с нея и сега вече и директора се намесва за да успокои нещата.
Казахме и , че освен заради себе си, на училище е добре да ходи и заради всички, които я обичат и ценят. Защото , когато има проблеми трябва да се опираме на тези, които ни уважават и са около нас и заедно с тях да преодоляваме тези, които за момента ни предизвикват!
Постъпихме педагогически, като все пак и оставихме надежда, че програмите за индивидуално обучение директора е казал, че ще въведе в началото на следващат аучебна година и ако тогава иска и нещата не са добре, ще може да ги ползва...все пак трябваше да успоким детето и да знае, че би имала избор за в бъдеще. Ще се радваме, ако не се стигне до там, но трябва да има опция.
Пак я питахме -искаш ли да те преместим в друго училище-не иска. Знам, че по някакъв начин тя си го харесва самото училище, плаши се от промени и големи училища.
В понеделник е склонна да иде, защото пък имат и ЗИП при директора по литература, а той ще чака лично разработката на това, което и възложи...та усещаме колко много иска да му се покаже, зае се веднага с интересната задача
Това е в общи линии-сега сме по-спокойни, нещата ще се видят в развитие. Надявам се що-годе да са пофиксирали нещата с другото момиченце...ще видим какво ще стане. Важното е, че моята е склонна да отиде там заради тези, които я обичат, тов амного и повлия като мотив!
|