... ходихме и на разговор с директора и с училищния психолог и в т.нар. Шуламт, демек Инспекторат... и на лекар я водих, ендокринолог и педиатър... отвсякъде казват, проблемът не е в детето... Но Брунхи има подкрепата на Директорът и това е... опитах да сменя училището, всички ми отговориха като един, щом не местите жилището неможе по средата на годината... тези хора тука имат друг манталитет, да изкажеш недоволство от учител е все едно да им оплюеш правителството... трябва да настояваш, настояваш, настояваш , докато им втръснеш и тогава може да предприемат нещо... зарязах нещата, заото тя си намери приятели, ходи на ОГС, тяхната занималня, там играят и имат разни други занимания: спорт, тенис, театър, хор, и т.н. там е друг екип и хората са много позитивни, тя иска да ходи там, как да я спра и да сменя училището, като го иска тя... Брунхи и тя малко влезе в релси, но все си знае нейната и ще и се случи случка, среща с директора предстои нова... през март... бе, аз магаренцето си в калта няма да оставя, но що да е тъй... и да смята я научих и на немски я уча, тя го говори перфектно,де, без акцент, ама е ходила тук на градина и имаше няколко немски детегледачки...
... просто Брунхи, не обича чужденци, хеле пък такива дето идат от някви бедни страни, да ядат хляба на сзнародниците и да не им спазват правилата... а пък такива като мен просто недолюбва от сърце, дето се мислим за образовани и т.н... тя е известна с проблеми между нея и други емигрантски родители, а също и немски, които и се сторят бедни помияри... това ми беше казано в прав текст от мед. сестри от отделението, които имат деца в училищна възраст... но, племето се защитава срещу нас, директорът и заместничката му, въпреки, че ядат тази попара при всеки нов клас на госпожата си затварят очите и даже вземат нейна страна... а ай съм казала нещо негативно за директора или учителката, и всички други са си тръснали под носа ми вратите... тъй че засега изтрайваме...

Авторът на Илиадата е или Омир, или ако не е Омир, е някой друг със същото име.