Здравей XXL:))
Ох, не ми се обяснява повече нашият случай...радвам се, че се включи , но нашата случка има някои особености през годините, които налагат вземането на спешни мерки вече-дори позакъснели:) Иначе всичко описано от теб го знам и съм го преживяла-майка ми също ми е била курсова-само, че аз не се впечатлявах дали ме мразят или не...ама въобще, въобще никога не ми е било фактор или драма дали ще имам приятели или не...характер някакъв, де да знам:))
Иначе спокойно, аз с деца не се разправям-НИКОГА! Това не ми е работа и знам , че така не се прави! Когато е имало нужда-повтарям нужда контактувам само с класна или директор и то по надлежен ред-не просто хайде че ми се е прищяло-уреждат се предварително срещи и тогава разговарям. Не съм привърженик на спонтанните изблици за посещения и скандали! Това НЕ! Всъщност аз скандали никога не правя-просто разговарям спокойно , но твърдо с достатъчно убедителени доводи и гледайки събеседника в очите. Емоциите си ги преживявам насаме със себе си и за срещите съм просто-желязна
Така е и в случая...дори след като набиха детето най-накрая, като кулминация, защото все отлагах и се надявах да се оправят нещата.
Контакта и връзката с тези деца от класа не ни стои на дневен ред за в бъдеще, защото ние всъщност живеем от другата страна на булеварда, докато останалите деца са си от квартала там...от нейният клас никой не живее от нашата страна-повечето се познават и от детската градина дето се казва.
За изпитването на дъската сме повече от категорични, че докато тя не е готова за това, няма как да се случи повече.!!!!!!!
За привилегиите-сори, всеки родител преценява кое е най-добро за детето му-отсъствия, освобождаване физическо и т.н. На децата не им е работа да се месят защо това и онова!!! Точка!
Дай да я пускам с 39 градуса температура и ако често боледува-сакън онези "чуФствителните" и заядливите в класа да не се обидят. Или с алергия, както прояви от прахта в салона по физическо и получи пристъп на затруднено дишане...дай да играе щото онези съучениците пак ще се засегнат...моля те, не ми се развиват теми по въпроса. Те лекарите я освобождават докато започнат да играе пак на двора-аз да се натискам да играе щото нали...не става!
Детето минава на друга форма на обучение, където ще се занимава с приятните нея неща, ще покрива тестове за завършване на 5 клас/не ми с еописва самата форма сега/. Самата тя го иска-иска да си ходи на английски и рисуване. Иска да се чувства свободна от училищни ежедневни ангажименти и отношения-наситихме им се. Това ни устройва прекрасно. Безмислени битки няма да водим.
Ще кажеш привлилегии-да привилегии, подкрепям ги.. Всяко дете е различно и съвместно родители и деца трябва да обсъждат и предприемат най-подходящата форма за комфорта на детската психика, ако той е сериозно нарушен.
Да, нямам нищо против детето ми да има различен режим и да е спокойно и доволно. Още повече мога да си го позволя да съм наоколо. За работещи по цял ден родители сигурно би било по-трудно подобен вариант.
С една дума-масовката и общоприетото не ни влече-видя се. Затова правим нещата така, както ни кара НАС да се чувстваме добре
Не пречим на другите деца и родители и никой няма право да ни се бърка и в нашите решения. Още повече действаме с реални и предоставени предложения от училищната с-ма за индивидуални случаи...не правим нещата на своя глава...спокич
Редактирано от Lira Emerald на 10.02.14 22:41.
|