|
Здравей Лира, не съм писала скоро в клуба, но виждам, че има интересна дискусия, която лично те засяга.Първо и преди всичко, детето си е твое и каквото и да направиш, и за добро и за зло, отговорността и последиците ще бъдат за теб.Никой не може да ти даде напълно адекватен съвет нито за детето ти, нито за брака ти, всеки си живее неговия живот.Просто искам да ти кажа няколко неща, за които се сетих сега.
Първо за почерка, да не ти пука, винаги съм пишела грозно, едро, с леко танцуващи букви, но това не ми е пречило никога нито да рисувам, нито да си върша работата, като изключим двойката по краснопис в първи клас, придружена с 6 за правопис.
Марина рисува много добре за възрастта си, но си спомням, че мой съученик, който в тази възраст рисуваше много по- добре и от мен и от нея бе единствения, който стана истински художник.Всъщност има нещо друго, което е притеснително, агресията не е от вчера, имаше я и по наше време, спомням си как точно в пети клас за последен път се бихме с едно момче в класа, не съм била побойничка, но сметнах, че съм обидена и се сбихме жестоко на подиума пред дъската, добре, че учителката влезе и ни разтърва, преди сериозно да пострадаме.Във всеки случай след това не ми се наложи да се бия повече, понякога се налага да направиш нещо неприемливо на пръв поглед, за да те уважават.
На всеки ученик му се случва да има и по-лоши оценки, или забележки, това си е нормално, не е нормално за мен някой да иска винаги да е на върха, човек трябва да се учи и да губи, дори да не му се вижда справедливо.
Още един спомен, децата винаги намразват други деца, ако те имат привилегии.Мразехме дъщерята на една учителка, която лесно си получаваше високите оценки, не обичахме някой да предава класа, още по-малко обичахме, когато някоя баба или майка идваше да се разправя с нас, децата защо е станало нещо, което е част от игрите или нормалните детски взаимоотношения.Дали се карат или се сбиват, стига да не надхвърля някакви граници, добре е децата сами да се оправят.Така беше не само за мен, но и за моите деца.
Интересно е, че си продължава дори и нататък, когато станаха студенти, най-мразеха купени оценки или такива от протекции.
Сигурно и ти го знаеш, казвам го защото да отсъстваш от училище безпричинно всъщност е привилегия, да вземаш болнични, когато не си болен също е и измама и привилегия за детето, дори когато всички излизат на дъската, а ти не излизаш е привилегия, ако ти го разрешат.Това не носи добро, а предизвиква у децата в класа на дъщеря ти неприязън към нея.Децата от класа и са тези, които живеят във вашия район, съседчета и съученици, те и като порастнат, може пак да са заедно.Всъщност както се казва, десет пъти мери, един път режи, преди да решиш какво да правиш нататък.
|
Re: Браво! [re: Lira Emerald]
