Лира, на твое място:
1. Оставям детето у дома за известно време. Доколкото знам, можеш да си го позволиш, което е чудесно.
2. Концентрирам се върху това, детето да се успокои максимално и да се отпусне, да се почувства защитено и на сигурно. Много съвместни занимания. Много игри и рисуване. Това, което децата не могат и/или не искат да кажат с думи, го казват чрез играта или в рисунките си.
3. Бих отишла на консултация при добър детски специалист - психолог. Обикновено тази първа, опознавателна консултация протича с родителя, не с детето, така че не се опасявай за Марина. Не е задължително да плащате сто посещения. Стига да получиш ценни съвети и идеи, пък дори и само с един разговор. Ще ти пратя координати на бележки, ако решиш да се възползваш.
4. Бих поработила над собственото си спокойствие. Децата са много чувствителни, интуитивни и макар възрастните да смятат, че могат да скрият емоциите си от тях, те ги усещат и преживяват, пречупвайки ги през техните си представи за света. Затова - спокойствие и само спокойствие.
5. Лично аз, ако видя детето си в подобно на описаното от теб състояние, не бих се притеснила, дори ако се наложи да повтори годината.
6. Интернет не е нито толкова анонимен, колкото ни се ще, нито толкова необятен, особено ако подаваме сами доволно количество лична информация. Бих се ограничила малко в описанието в детайли на историята, за да не се окаже, че без да искам, вместо да си помогна, съм си навредила. Мои познати имаха такъв случай. Стигна се до анонимен сигнал в Закрила на детето и съответните проверки. Разбира се, хората се оправиха, но стресът и за тях, и за децата, не беше желателен точно в онзи момент.

Това е, което бих направила аз, не забравяй!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите