Привет,
Лидер по дефиниция е този, който не може да бъде спрян. Техниките за манипулации не му действат, способностите му са такива, че не може да бъде отклонен. Най-много впоследствие, когато е на мемоарна възраст, да осъзнае през какво е преминал, но така или иначе препятствията за него не са били пречки, а високи места, от които по-добре да види пътя си.
Лидерът не се произвежда, лидерските качества са разпространени, но виж лидерите не.
За антипримерите, които посочваш - прав си - учителите трябва да са други. Някакси съм пропуснал в онези минали времена да изпитам несправедливостта оценки да се пишат заради родителите. Сигурно, защото в моят град нямаше кой знае колко номенклатура, но пък имах Учители. Питах големия си син, когато завърши, има ли Учител, когото да запомни - нямаше... Ето това си е за съжаление, да не ти остане пример. Ще го питам пак след години. Все се надявам, че филтърът на времето ще заличи едно, но ще изпъкне друго...
За реформата в образованието -
От нас като индивиди зависи малко - в някаква степен - образованието на нашите деца.
Обществото е силно чувствително на тази тема (как активно пишем), но като цяло не е способно да предизвика или направи промени. Обществото, в частност, не е в състояние да избере политици, които да управляват смислено, камо ли да прави нещо, от което не разбира. Това, че сме били ученици не ни прави разбиращи материята.
Образованието е наука, сложна и многостепенна система, която се променя бавно и само отвътре. Начинът - да избираме политици, които ще направят образованието приоритет и ще са в състояние да действат с хоризонт от поне десет и повече години. И като казвам политически приоритет - нямам предвид празни приказки от сорта на образование, здравеопазване и справедливост за всички.
Дотогава хората ще се спасявават поединично, държавата ще затъва и чак когато затъне достатъчно, едва тогава образованието ще стане национален приоритет. Писал съм го и друг път - това е процес, който ще продължи три-четири поколения. Първото поколение се движи по инерция, във второто, може би и третото се развива бедност, поради интелектуална нищета, едва след това учението ще стане ценност, учителството престижно, а хората ще дават мило и драго, за да се изучат.
Сега сме във времето на първото поколение и прехода към второто, при късмет ще доживеем до възраждането. Децата ни със сигурност.
|