Аз малко ти се ядосах. Щото да критикуваш критиките към тема за мнения... Да, ние не винаги добре изразяваме мнението си, но щом темата е за това - нека го напишем поне, голяма работа че звучи на някой малко злобно, малко субективно или квото там.

Тва е система. Няма нещо да е хем система, хем да е мило и драго за вся и всьо. Има варианти за помощ - с учебния процес, ако е проблем, със социализацията - ако там стяга чепика, със самочувствието - ако е слабо място. Кво значи системата не ни харесва? Че коя система харесва на читав човек? Намираш доброто в нея. Ако не можеш сам - някой ти помага. Но не знам нормален човек с проблем с детето си да казва - неАм нерви. Че кой, ако не той? Аз ли да ида да говоря с всички учителки? Аз ли да намеря учител да обясни на детето математиката? Тва с пеенето е повод, причината се пече от две години. И не е детето.

Майка ми ходи помага на разни деца в 5-9 клас по математика. Плащат й къде с буркан мед или люти чушки, къде с нищо. Тя и не държи много. Обяснява по пет начина, ако се налага. Един урок по 10 пъти го минават, но успех има и накрая ми носи торта, че Дончето има 4 за края на срока (щото Дончето е била за чисто 2). А единият младеж има дори 5. В същото време моето дете е в ПМГ(на 12) и аз поне почти не знам какво учат. По математика никой не помага, щото там не знам кво не знае. Май си знае всичко. Но се случва два пъти годишно да поиска помощ по български или история. Аз естествено не съм универсална и малко ме хваща страх, но чета, ама много чета, записвам си, седя до сутринта и нещо успявам да помогна някак на другия ден, но така че да е по-лесно за помнене, пиша таблици и схеми понякога. Не ми е работа? Ми не, ама пък 2 пъти годишно - няма да се изхабя чак толкова. Обаче пита нещо по руски - аз съм пас, не знам. Пак пита - не знам, ще те объркам, излъжа, няма смисъл. Вариантите са два - наемаш някой да може да обясни, примиряваш се, че най-вероятно ще е петица. Но в пети клас да твърдиш, че щом пише домашни и е възпитана в час по математика, може да има 3??? Ми в седми?

Аз имах проблем с агресията в малките класове. Хапех, гризях си ноктите, биех, дори псувах (е, срам ме е, ама беше така). Майка ми срам не срам обиколи психиатрите (тогава психолози нямаше) и дори за миг не си помисли, че е ок това. Да, приемаше факта, че съм различна и много ме обичаше и всичко най-най, но не може за дете - система. Докторът каза - много физическо натоварване и навън - до късно. И пълно участие в семейните дела - готвене, пари, ремонти. Проработи за няколко месеца. После сестра ми имаше проблеми със звуците. Съвсем малко фъфлеше, но пишеше всичко грешно. Айде тоя път логопеди. И там се оправи всичко. Това преди доста години. Сега има всичко. И да решиш при подобен проблем... да пуснеш жалба до Инспектората? Що за решение е това?

Готиният даскал е справедливият. Като си за три - си за три. Като пеят всички - ще пееш и ти. И не, няма нищо толкова унизително във факта, че ще те накарат да правиш нещо, което не можеш. Хората не могат много неща. Готиният даскал е този, който никога няма да ти пише 3 по математика, щото си възпитан. Той оценява знания. Да, може да ти стане приятел, щото си пич, но няма да ти пише по-висока оценка заради това.

Родителите имат ангажимент да направят поне няколко опита преди да взимат такива драстични решения като да й спрем училището, че ми писнА от тях. Дори не го пиша за Лира, нищо че така звучи. Моето дете избяга от училище мин. година. Прибра се късно вечерта. Полиции и драми. Мислиш, че съм безсърдечна майка, която на другия ден го изпрати на училище? Сигурно съм. Но той избяга по-първо от вкъщи (не съм идиот), а после от училище. И нямаше нужда да влиза във филма "имам голям проблем" - избягал и точка - имал проблем, разрешим е. И да, заведох го на две психоложки после, но първо му гласувах доверие да отиде сам сутринта с автобуса. Естествено, че го беше страх и срам. Разпитваха го, подмятаха му. Мина за 3 дни. За психоложките - за първата каза директно, че е супер глупава. Втората хареса, но каза, че го третира като на 10 (беше на 11). Оставих го с уговорката да си говорят каквото искат и тя да ми каже само нещата, които са свързани с мен и за които мога да направя нещо. Между другото беше трудно да я убедя, че не искам да знам никакви подробности от личния им разговор. Те си говореха час и половина. Не, не поиска втори път. Тя систематизира "семейство с един родител" и "много ранен пубертет, децата край него са почти бебета пред него". И естествено разумният въпрос "тая гимназия ако я чувства насила или не по сърце, да я сменяме" - не беше това. Е, поревах като магаре в някакъв таен момент и така. В системата е. Сега е постоянно с някакви съученици. И ако пак се случи - пак ще се опитам да го оставя в системата. Само ако наистина не успява многократно, след много мои опити...

Уффф що ги пиша тия глупости не знам. Щото всички сме някакви грешни и не съдим от гледна точка "вай ква съм аз пример за подражание". Но наистина пък като сме против нещо, не е нужно да сме лоши, за да сме против.