Втори пример: Училища в Оксфорд, истински, стари, с прозорци, с непроменяна система на обучение от поне 200 години, децата задължително са с униформи и през ум не може да им мине да спорят с правилата и системата. Или да отсъстват .. или да я променят. И не мрънкат и те. И създават и индивидуалности .. как ?
Този въпрос си задавам и аз. Отговорът ме за сега е, че след като има правила, то:
1. Тези правила са разумни, т.е. нищо, което да ощетява или пречи, а има само градивни резултати. Ако не беше така, съмнявам се, че учениците нямаше да протестират.
Да прощава Лира, но ще използвам пресен пример от тяхното преживяване.
1.1 Има правила как се формира оценката за срока като функция от текущите оценки и това е средно аритметичната стойност от тях.
1.2. Оценка се поставя само върху знания или умения, а не от личната субективна преценка на учителката, дали изпитваният е невъзпитан или не.
В случая, най-лесният и безболезнен изход и за детето, и за учителката е да я изпита на пеене на четири очи, ако правилата налагат задължително изпитване на пеене, или да приеме, че не може да пее и да и пише двойка без допълнителни коментари пред класа, които да я травмират.
Така при две шестици, една петица, една четворка и една двойка, срочната оценка е Много добър 4.6, а не Среден 3.
2. Няма двойни стандарти към учениците.
3. Както има правила за учениците, то така има и за учителите и те не могат да си позволяват своеволия, които да са в ущърб на учениците. Познай кога някой учител ще си позволи да обвини ученик в присъствието на останалите, че лъже. При такива съмнения ще го извика дискретно при себе си, за да разрешат деликатния проблем.
4. Има правила и за възрастните, свързани по някакъв начин с училището, дори и да са само посетители.

Спомням си, когато Леа Коен беше посланик в Швейцария, беше решила да посети българчетата, учещи в едно елитно училище там. На портала колата и е била спряна и независимо от ранга и на посланик, шофьорът и е бил помолен да паркира колата на 2 км от входа на училището, а г-жа посланикът да дойде пеш.
По-късно директорът и обяснил, че в тяхната институция се насърчава равното отношение към всички без признаци по възраст, социален статус, пол и т.н., и въпреки че почти всички деца идват от заможни семейства, то те самите нямат лични автомобили, следователно не е редно да виждат луксозна кола, паркирана пред училището.

Има ли такъв прецедент в историята на българското училище? Едва ли.

Повече готин отколкото пернат

Редактирано от galab12-187360 на 03.02.14 16:15.