Много добре си ги формулирал нещата, аз така мога. Особено ми допадна пасажът за "новите аутсайдери" и за значението на общата култура, която е именно е инструментът, който прави от информацията знание. Добре де, може да не си искал точно това да кажеш, но аз така го разбрах :)
Да кажа и аз малко за математиката, от личен опит. Когато бях някъде 6-7 клас ми попадна една книга в библиотеката (тогава изчитах по 5-6 книги на месец, като нито една от тях не беше художествена литература). Та един ден видях едно заглавие, което веднага ме грабна: "За всички, които мислят, че не обичат математиката". Помня и до днес как изглеждаше книгата - дебела тухла с твърди, жълти на цвят корици. В училище никога не съм бил слаб по математика, но и не съм блестял с някакви кой знае какви способности. Учех си математиката така, както и другите предмети - с неохота, на сила, защото беше основен и важен предмет - така твърдяха възрастните :) Оценките ми са били винаги 5-ци и 6-ци, но истината е, че изобщо не обичах математиката. Тая книга явно е писана за мен, рекох си и я метнах на купчинката при другите книги за прочит.
Не знам дали няма да прозвучи пресилено, но тази книга май промени живота ми. Възможно е и да преувеличавам малко, но това сякаш беше повратния момент в отношението ми към математиката в частност и точните науки като цяло. В нея систематично, задълбочено, но в същото време безкрайно достъпно и увлекателно авторът разкри пред очите ми истинската същност на математиката. Не със суховати теореми и непонятни формули, а с нагледни и много прости понятия и примери, наблягайки на приложната страна, а не на скучната теория - нещо което нито един учебник и нито един даскал в училище дотогава не беше успял да го направи.
Не станах по-добър математик (това е дарба, а аз несъмнено нямам такава), но за сметка на това заобичах математиката и разбрах колко полезна наука е всъщност. По-късно така се случи, че навсякъде където исках да уча трябваше да държа изпити по математика, а впоследствие си избрах професия, която е тясно свързана с математиката. Не знам дали това щеше да е така, ако тогава не бях разлистил онази книга с жълти корици.
Та си мисля дали и ти това казваш - децата могат да се развиват и по самостоятелна програма, наблягайки на предметите и науките, които са им интересни. Но преди това да се случи, не е ли задължително да има вече положени едни здрави основи, една базова обща култура, едни добре изградени навици и способности да се учи, една сериозна самодисциплина най-сетне, защото ученето освен, че е удоволствие, е също тъй и усилие и то не малко понякога. А подобна здрава основа се изгражда със систематични и упорити занимания - нещо, което в семейната среда ми се струва трудно постижимо.
|