Привет, 163226,

Съгласен съм с теб. Ще добавя -

Качеството на обучението зависи от учителя. От неговата компетентност и талант да обучава - независимо къде - в държавно/общинско, частно или домашно училище. Уви, моите наблюдения са, че най-калпавите ми колеги станаха учители - тези, дето успехът им беше под "четири", а профилирането стана на ниво кандидатстудентски изпити...

Прегледах набързо материали (уебсайтове и форуми) на привърженици на домашното образование - има едно залитане към християнски трактовки и пътища за обучение. Тук са ми притесненията - не вярвам в смесването на вяра и пълноценно образование. Всъщност единствената пресечна и естествена конвергентна точка между наука и религия е Сътворението и точно тук християнското обучение се дъни според мен.

И все пак - родителят, който иска да преподава сам, трябва много да учи и знае, за да доведе децата до състояние, в което да са способни да се учат сами. Т.е., ако човек не е роден педагог - по-добре да не опитва, но най-вече много да внимава (виж да доучва с децата е възможно и полезно). В този ред на мисли домашното училище ще се трансформира в обучение от частни учители, които така и така са елемент от системата на образование...

Училището - тук нямам предвид само сградата, учителите и методиките на МОН, има за цел да развие мозъка, осигури базови познания и въоръжи ученика с метод за учение и последващо развитие в живота. Домашното училище може (но не е задължително) да реши някои от задачите по-добре, отколкото общото училище. За да се случи това е необходимо да има методика и помощни средства.

Има и друг проблем - съществуват няколко различни технологии за обучение. Обучението в училище е базирано на дидактиката - т.е. имаме обект и субект на обучението, има метод и минимум знания, които да се постигнат. При самообучението няма гаранции, че нешлифованият и неорганизиран интелект ще покрие минимално необходимото за социализация и успешна реализация. На практика разпространените учебници не са предвидени за самостоятелна работа и за да се разбере и усвои материала е необходим учител, зад който стои метод. Ако обучавате сами, но единствено се базирате на учебника - няма да се получи добре.

Ние, а нашите деца в още по-голяма степен, сме обречени непрекъснато да учим и да се справяме с нарастващ информационен поток. Новите аутсайдери не са вече просто неграмотните, а тези, които не са в състояние да изкопаят ценното, да го анализират, критично възприемат и умело да използват. Не, нямам предвид компютрите и интернет, а цялата съвкупност на съвременния живот - взаимодействаме и общуваме не само със съседната махала, а с целия свят, не със стотици, а с десетки хиляди предмети. За секунди имаме достъп до цялото човешко познание - как да отличим вярно от невярно, полезно от безполезно и т.н.

Как? Отговорът е в общата култура. Тя не се изчерпва с научаването по нещо за всичко. Общата култура канализира склонността да мислиш в способност да се изразяваш и дава базата за възприятие, а значи и преценка на света.

Ще попиша малко за математиката.
Няма дете, което да не е в състояние да я усвои на средношколско ниво. Няма! Проблемът на обучението по математика е, че тя е абстрактна наука. За да се разбира е необходимо специфично развитие на мозъка, което различните хора постигат на различна възраст, да речем в интервала 5-20 години. Много често децата в четвърти-пети клас се сблъскват с абстракции, които не разбират интуитивно и изпускат материала, създават си усещане, че "това не е за тях", а родителите им засилват отказа от математика било то с натиск и наказания, или отпускане тип "колкото - толкова". Способността за абстрактно мислене е необходима и постижима!

Успешното овладяване на математиката се случва в по-зрелите години и съвпада с интензивните частни уроци (7, 11-12 клас) , при активна родителска намеса или с помощ от приятел. Всъщност съученик или малко по-голям е в състояние да помогне на детето по-добре от възрастен, за много по-малко пари (впрочем съвсем достойно изработени).

Хубаво е родителите да запомнят (водят бележки), коя материя не е усвоена, за да върнат детето към нея по-късно, когато мозъкът ще е в състояние да я усвои. Направо се чудя защо учителите не водят такава статистика за уменията на децата - те могат да са най-наясно, но както и да е.

Децата трябва да бъдат мотивирани да постигат границата на способностите си, защото така тази граница се отмества напред и човек започва да може още повече. Приемайте мозъка като мускул - тренираш го - развива се. Минималната смислена оценка, която е подходяща за първоначална цел - добър 4.5. Това е границата на посредствеността. И пак ще наблегна - няма дете, дето да не може да премине тази граница, няма!