... ми то мойто е вече в месомелачката... една малко по друга месомелачка, с малко повечко приставки, шаренка една такава, по тихичко работи, и кухнята в която е сложена е хубавка и подредена, и осветена и даже и други уреди има в нея за удобство, но .... мелачката мели и изкарва еднакви редички от матрияла дето е вложен... то се приспособи, горкото и даже вече му харесва и приятелчета си има.... и даже откак аз се занимавам с него, се научи и да смята и госпожата е много доволна от мене, онзи ден ми писа 1... преди това 2 г. и кусур неможаха да го научат, пък аз за 4 седмици успях... дали не съм аз някоя гениална преподавателка или нещо в шибаната система куца, а? ама ще го науча на квото трябва споко, нали съм му майка... обаче се питам, закво бе, Марийке ми е на детето туй училище, кат ше го уча аз на всичко по някви измислени и отдавна неработещи критерии, кат ше го уча аз баре да го уча по мойте си... ок, да оставим оригиналниченето и да не бъда криво разбрана, не, не приемам сегашната образователна система дори и в този и вид, който е тук, макар тук да е в пъти по приемлива... боли ме сърцето, но немога да я променя, но каквото мога да направя за човеко, ще го направя... не вярвам да се научи на кой знае какво ходейки на училище, освен на неща, които няма да са му необходими: да говори бързо, да ползва паразитни думи и изрази, да се умилква на даскалята, за да го оставят намира, да няма свое мнение, да има негативна самооценка, да нервничи, да бърза и да рисува като художник наивист, като слага после произведенията си в рамка... и т.н.... ми, сори... и да, много добре разбирам Лира, аз самата откак детето е в мелачката съм изпушила и готова войни да водя и революции... уви, не е по мойте сили... което мога е да хортувам с родителите от нашия клас и колегите ми, които имат нещо в главата... ми, не изглеждат изпушили хората, но са на моето мнение, че системата не работи задецата, а срещу тях... и се спасяват, кой как може... децата им не ходят в общински градини и школа... е, аз немога да си позволя баш туй дето искам, но... ко да праим всеки с възможностите си...
...къде го чукаш, къде се пука...
|