Понеже темата засяга и мое болно място (лично, не се отнася за дъщеря ми), което времето и след 40 години не лекува, я следих с интерес.
Накратко, мнението ми е, че е крайно време да се извършат промени в образователната система и тя да стане по-гъвкава, така че да е от полза за повече хора, като в центъра на вниманинието трябва да бъде прилагането на индивидуален подход за всяко дете. Говоря за начално, прогимназиално и средно ниво тук, висшето си има други бакии.
На първо място, трябва да се обърне внимание на резултатите, за които трябва да бъдат осигурени възможности, които да постигне едно дете само за себе си. Т.е. обучението трябва да е ориентирано към резултати, а не към самия процес на обучение като самоцел. Тук обучаващите трябва да са наясно, че всеки случай е изисква отделни и определени само за него ресурси.
За тази цел, първо учениците трябва да се чувстват комфортно и трябва да се чувстват личности. Наблъскването на по 25 човека в един клас не води до нищо добро, защото всяко дете има уникални характеристики, тип нервна система, индивидуални потребности, интереси и т.н. Един общ унифициран подход лишава децата от придобиването на полагащите им се по подоразбиране и по закон знания и умения, защото не са им поднесени по подходящия за тях начин. Освен това, събирането в стадо води до множество разнородни конфликти между самите ученици. Социализацията може и да е хубаво нещо, но начинът, по който се извършва в общинското училище между деца от различна семейна среда и ценностна система може да е пагубен за по-чувствителните.
Второ, самото отношение и начин на общуване на учителите с учениците трябва да се промени радикално. С други думи, ако някоя селянка начална учителка я напъва отвътре да иронизира, обвинява, малтретира словесно и физически възпитано дете, преди да го направи да се спомни, че вратата и е отворена и за мястото и чакат други. Който избира тази професия, трябва да е наясно, че децата са личности, а не чували с картофи, не предмети, не войници.
Във връзка с това, трябва да се даде шанс на други форми на обучение. Ок, училището е институция, но придобиването на знания не зависи от посещаването и във варианта, който е общоприет днес.
Общозастъпеното мнение, което изразиха различни клубари в темата на Лира, че едва ли не индивидуалният план на обучение обрича на посредственост, е лишен от доказателства. Напротив, аз съм убеден в противното. Понякога неподходящият обучител (май винаги в начален и прогимназиален курс) убива интереса към предмета си, както и желанието, и мотивацията на деца, които имат талант за него и при други обстоятелства биха постигнали много.

Повече готин отколкото пернат

Редактирано от galab12-187360 на 02.02.14 20:12.