Щом е предвидена възможност за обучение по индивидуален план, то означава, че има причини и те не са неизвестни на училищните власти.
Навремето не зная да е имало подобно нещо - имаше да се явяваш като частен ученик и то, ако си възпрепятстван да посещаваш часовете поради болест.
Затова повечето от моето поколение сме възпитавани да се съобразяваме с учителите и останалите ученици. Това е и причината мнозинството да сме дресирани да смятаме за нереден обратния вариант - да се съобразяват с отделния ученик. Макар напоследък в педагогиката да е застъпена точно тази опция като най-продуктивна - индивидуалния подход. У нас по тези въпроси се говори от поне 30 години, но всъщност никой не е узрял за реалното прилагане - мненията в тази тема го потвърждават.
За решението на Лира не мога да се произнасям - детето е тяхно, хората си преценяват според разбиранията си.
Учудвам се обаче на тази трактовка наеш ли колко ми е драго да чета, че моето и твоето дете са изроди и злобни идиоти - дет единствена им цел е да тормозят Лириното, а нашата кат родители е да ги възпитаваме като общинарски крепостници .. а ? знаеш ли ?, намирам я за съвършено неуместна, къде е ставало дума за това? Ами да, има най-различни деца, най-различни родители и съответно най-различни възприятия
Моето дете също е било в най-обикновено общинско училище и никога не съм го считала за част от масовката, от фона, на който се разиграват някакви драми, нито ми е идвало на акъла да го противопоставям на което и да било друго дете, чиито потребности са били различни от нашите. Но аз съм гледала момче и моите възпитателни цели са били съобразени с този факт. И съм ходила в училище да се уточнявам с една госпожа за какво се слагат бележките - за знания, за панталоните, които носи, или за косата, която е вързана на опашка /тук държа да уточня, че предварително се бях запознала с всички нормативни документи и никъде не намерих забрана за носене на панталони каки и дълга коса/. Отидох, защото бях убедена, че синът ми е прав и въпросът е принципен - точно както не се слагат оценки за отсъствия или поведение...
Та мисълта ми е - нека проявяваме повече толерантност относно решенията на другите, дори и да не ги разбираме, дори и да сме убедени, че са неправилни. Времето ще покаже кой е бил крив, кой - прав.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.