... мдаа, Вещи, ние не сме роднини с теб, но някои наши случки си приличат поразително... тази с козата, беше същата и при мен,с малката разлика, че нямаше последствия за даскала, освен уплахата, че съм се пребила... оттам знам, че има неща, за които не бива да се губи време и усилия... не съм тромава, но коза, греда с трамплин,крос, тласкане на гюлле и хвърляне на малка плътна топка са ми на сърце оживели, помня ги и днес и се стряскам, че мога да попадна в подобна безпомощна ситуация... за козата никой не ме закачаше от години, знаеше се, че там съм непоправима, но... в 6-ти кл. по физическо дойде да ни преподава бивш лекоатлет ... мил и много балансиран човек със страхотно излъчване и отношение към децата... и за него нямаше невъзможни неща в спорта и в обучението, вярваше, че с блага дума, детайлно описание и позитивна подкрепа и тренировки, всичко може да се постигне... та, коза ли, ма няма такова нещо, ще я скочим и още как... обяснения, бягане до козата и обратно, да се десенсибилизирам, демек да свикна постепенно... всичко точно като по учебник , но уви, аз стигам до козата и не я прескачам... и така няколко пъти, последния беше най- решителен, всички мълчат, гробна тишина, другаря Б. бяга с мен, аз стигам козата, подпирам се решително на нея, изтъркулвам се и падам, а козата цялата върху мен... най- уплашения и виновен човек насвета беше другаря Б. и ми се извини 100х, честно тогава неразбрах защо... след това се извини на майка ми, задето ме е насилил да скачам.. не беше насилие според мен и аз не го преживях като такова, аз го слушах внимателно и изпълнявах всичко и си опитвах заедно с него, старах се мамка му, още имам водица в коляното оттогаз, но си мълчах и не казах на наште, за да не се чувства кофти другаря Б.... обаче, колко таланти ми откри, неподозирани, несамо на мен, а и на другите дечурлига, колко медали от детско-юношески състезания насъбрахме... баща ми беше много изненадан, че освен народните танци имам някакви други умения, хеле пък спортни ма който си го може, го може... хем си беше спортист челяк, хем си беше учител и не се занимаваше да ни възпитава, а просто си ни даваше любовта към предмета, никога не се почувствах неловко, дори и да немога нещо ... та... не беше като във вица : ще пееш ли Пеев? Няма да пея, другарю началник! аааа, ще пееш Пеев, ще пееш и още как! Пак питам,ще пееш ли Пеев.............................................. няма да пея, другарю началник!и т.н. до безкрайност... въпросния другар Б. дори не беше учител, учеше задочно за машинен инженер, а работеше като нередовен учител по физическо възп. ... имаше една страхотно мека и нежна жена-зъболекар и едно малко момченце на 4-5 години, междувременно си родиха и едно девойче, май... е като завърши и напусна, върна се в Сф да работи като инженер... та, оттогава си мисля, че учителите явно не са в училище... в училище са възпитателите...
...къде го чукаш, къде се пука...
|