|
Първо искам да благодаря на всички за мненията по темата! Много ни помогнахте!!!
Баща и като се върна от работа искаше да говорим кое-как, защото и той ги мисли няколко дни нещата и беше напрегнат.
Първо говорихме двамата сериозно, споделях и за някои мнения от темата, наблегнах на онова, което Won ми отключи като прозрение и връщане на лентата в живота ми. Това с Won стана като с картите Таро...където не е важно да се следва конкретиката на наредбата, а какво отключва подсъзнателно като търсене, което ти е убягвало като възможен твой отговор, подсещане, усет...което за един страничен човек изглежда едно, а за този, който го касае разбира за какво точно иде реч и му помага във вземането на решения:)
Това много го заинтригува и анализирахме според това че познаваме все пак детето. Стигнахме до извода, че според нас, а след малко ще я викнем и нея да я попитаме...та според нас е добре да излезе от пряката училищна среда засега във вида, в който се лутаме и тормозим вече 5-та година.
Мислим да пробваме с "индивидуалният план". Аз съм така и така винаги у нас и студиото, на разположение съм...тя няма да е сама. Ще се подготвяме колкото можем, все за едни тестове на края на всеки месец ще сме готови:)
Колкото изкара-толкова...не държим на оценките.
Записваме я на по-сериозни курсове по английски, да си джитка по компа, ще и давам да набира текстове според възрастта и за да разработим перфектно във времето това умение-видя се , че има талант за бърз набор и компа и е слабост. Ще си работим декупажа, ще си прави бижутата, ще си ги продава, ще си посещава и спокойно рисуването на нивото, което е. Пък каквото сабя покаже.
Класната така или иначе ми е казала, че ако мине на индивидуално да не се притесняваме защото само тя преподава по 3 предмета и с нея няма да имаме проблеми, а и като вътрешен човек в случая знае нещата и да съм спокойна за изкласяването и. Да видим.
После извикахме дечка и и поставихме въпроса кое предпочита ако би имала възможност да избира-да с остане втория срок в училище, с децата, все пак си е някакво разнообразие, контакти, но и учебни ангажименти...или да мине на индивидуален план у дома и да ходи всеки месец за тестове, но няма да вижда вече класа, класната, може да и домъчнее.
Все пак казахме, че не искаме отговор сега, нека си помисли до вторник вечер.
Тя ни изслуша внимателно...замисли се, рекох си, сега май ще каже, да си продължи, ако се стресне от предложението ни.
Изведнъж се ухили и каза: Ехооо, съмнявате ли се кое избирам?...разбира се второто!
Попита ме за тестовете, на дъската щели ли да я изпитват-казах и не, няма. Грейна!
Пита ме за теста по пеене, трябва ли да пее...казах-НЕ, няма, никога в този живот вече никой няма да те кара да пееш, гарантирам ти! Въздъхна облекчено:)
Пита ме, а теста по пеене при тази учителка ли ще е?...казах и -ще държа да не е при нея, ще говоря с директора, спокойно!
Онова ме гледа и не вярва...И значи никога повече нямало да вижда тази учителка...гарантирах и, че никога няма да допусна да се срещат повече:)
Попитах я все пак, да помисли за децата...все пак знаят се от години, макар да има проблеми...тя не дочака дори края на въпроса и каза: За кого да ми е мъчно, за тормозителите?...те не ме интересуват. Не ми е мъчно за тях...искам спокойствие.
Грейна и като разбра, че искаме да ходи на сутрешни курсове по английски в хубавото училище.
Накрая каза, че тази вечер се чувствала най-щастливото дете...зае някаква поза на щастие с разперени ръце и ме пита-"Виждаш ли щастливата дъгичка над главата ми?":)))...не пропусна и да попита, а трябвало ли да става всеки ден в 7 часа сутринта...казах и не, не трябва, няма и да мъкнеш тежката чанта, но трябва и да учим и да си вземаме тестовете. Каза, че щом ще си е у дома, всичко щяло да бъде ок.
Баща и поклати глава и каза, че работата е ясна...и в сряда да съм ходела да говоря с директора.
Все пак и казахме до вторник вечерта да даде окончателен отговор за решението си, за да не стане един път така, после иначе-работата:)
Казахме и, че за 6 клас, ако прецени пак може да се върне с класа, ако усети, че е готова за това. Обяснихме и , че човек се променя и променя и решенията си.
Та пожелайте ни успех:))...някак си облекчено си отдъхнахме всички, защото все пак взехме някакво решение.
Ще ви информирам как вървят нещата, все пак ще еполезно като опит и за други родители.
Аз лично съм безкрайно щастлива от това, детето е с дъгичката на щастието над главата си, както се изрази...таткото каза, че той щял да бъде щастлив, ако ние сме щастливи!
Това е
Редактирано от Lira Emerald на 31.01.14 22:31.
|
Re: Семейният съвет реши следното [re: Lira Emerald]
Re: Семейният съвет реши следното
