Ами, за цвят! Права си.И аз попрочетох темата, ама умишлено не влизах в дискусията, като гледам какви ведри и позитивни лозунги декламират съфорумките.
На мен ми направи впечатление и ми дожаля за Марина.Зад високопарния текст и мамини демонстрации, аз видях едно момиченце, което е отхвърлено вече от средата си.Не си ли задавате въпрос "Защо?" От къде накъде ще знаеш, че някой не може да пее, след като не си му чул гласа?И какво от това, че не пееш правилно? Това е от малкото предмети в училище, които освобождават духа.Не сме били в часа на тая учителка и никой не може да коментира аргументите И за "насилието" над детето.И ай стига бе - излага се, че не може да пее Маринка?!Излага се, че не може да се отскубне от вменения непрязън към училищната среда, предмети и другарчета.От влиянието на майка си.Това са видели съучениците И.Затова я изолират от реалната среда.
Ами аз мога да пея много хубаво, но приятелката ми и гаджето на приятелката ми са меко казано зле.Да, ама ходим в последно време по караоке-барове с голям кеф, заедно.И се надграчваме яко. През ум не ми е минало, че съм повече, защото пея по-хубаво от тях.Винаги сме в общ тон на настроение.Песента свързва духа ни и желанието ни да сме заедно щастливи.
Направи ми впечатление, че самата Лира си каза, че подава жалби и оплаквания на високо ниво:"Припомням, че с учители лично никога не съм се разправяла, всичко е било официално с жалби до директор, инспекторат, Агенция за закрила на детето".(Шефката на инспектората е бившата директорка на моите вече завършили синове.Така, че знам на кой си пратила оплакване.)Щото само свише може да налагаш воля над учителите.Да наказваш тях, защото детето не желае да пее.Да отвори глас и душица, наместо да боде очи в монитор и тестове.
Никой не може да ме убеди, че в цял клас няма да намеря и един съмишленик, особено когато съм само на 13 години.И наместо майка ми да забележи това ще наказва учителката, която може и да се е постарала да отвори душата ми.Да ме хареса на съучениците ми не с гняв - троп с краче и няма , няма. Наместо просто да запея и, ако верно изкарам смешен звук от гърлото си, да избухна в хор от смях със съучениците си.
Наместо това, да се зарадвам на нереални аплодисменти на някои виртуални хора, с вече наистина съмнителни намерения.Просто непознати и нереални хора да ми дават каквато и да било оценка и аз да им вярвам?!.Дори и ние тук,събрани сме нереални, неправи, вредни, мила Марина!
На мен ми дожаля за теб.