Напротив - за мен е нормално, когато човек почне разговор да го проведе и да го завърши. Допускам като го е почнала значи я интересува. Това, че насред разговора решава, че не я интересува е най-малкото лошо възпитание. А аз продължавам, защото с нея съм си говорила не веднъж и ДА Е НА ВРАТАТА както и да НЕ Я ИНТЕРЕСУВА ИЗВЕДНЪЖ ТОВА, ЗА КОЕТО ГОВОРИ и е редовния номер. Ами да не е там или да не е почвала разговора. Неин проблем си е. Аз квото имам да казвам си го казвам, па тя да си го чете кога иска ако иска. Но в случая забележи, че тя хем е на вратата хем си отговаря. Със сигурност ако бяга няма да я гоня да и казвам нещо дето не я интересува. Но това е скаип - може и после да го прочете, а ако не я интересува няма да го прочете. Не си натрапвам мнението. Пък и не знам защо толкова докладва, че е на вратата. Мен това не ме интересува. Да каже чао и да си бега. Ама явно за нея е много яважно да знам, че е там. ОК, ама мен просто не ме интересува така както и нея не я интересува темата, която сама е почнала.
Абе българска работа, нема оправия.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.