Всъщност, извън личното, което е лично , но пък няма от какво да се оплача, даже напротив, изведнъж ми се прииска да си направя една друга равносметка, която засяга общото.
Защото и докато си бях в България, и преди когато не бях, и сега когато пак не съм, толкова приказки слушах, планини от приказки, но опреше ли се до действие, изведнъж се оказвах сама, най-много с още двама, трима луди.
И все пак, оказва се, че с упорство, постоянство и доза безумие, капка в море да е, но все пак се получава.
ПиснА ми да ми е неудобно да се похваля. Ей на, хваля се, защото този дребничък успех ми е огромна радост.
От 01.01.2014 най-накрая, след седем години тормоз на институциите, дойде резултатът:
Закон за допълнение на Кодекса на Труда (ДВ, Бр. 26 и 27 от 1986 г.)
В сила от 01.01.2014 г.
Обн. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г.
С думи прости и накратко, засяга правото на отпуск, на хора осиновяващи деца от 2 до 5 годишна възраст.
Е, за седем години бяха приети и направени промени, едва по две от общо над десет точки с предложения за изменения на различни закони, но две от най-важните.
Много се радвам и много благодаря на тези двама, трима луди, които вярвайки или не, поне опитаха. А то взе, че стана.
Просто ми е гот и го казах.
Равносметката е: Да живеят лудите!
И честита 2014!
|