Не знам дали на някого му се е случвало. Защото всички си мислим, че сме имали най-силните чувства и най-разтърсващите любови.

Когато го видях да пръв път беше силно привличане. Бяхме в малка компания и около 2-3 часа си говорехме разни глупости в едно заведение.

От тогава започнах просто да го избягвам. Защото и двамата бяхме семейни, а знаех какво ще се случи. Всъщност, дори не подозирах какво ще се случи.

Беше непоносимо привлекателен за мен. Видех ли го на улицата, минавах на другия тротоар. Той в повечето случаи ме забелязваше и тръгваше към мен да си говорим, а аз казвах че много бързам и буквално бягах.

Докато една вечер се сблъскахме на вратата на една ветеринарна клиника. Беше с бял, пухкав котарак на рамото. Хвана ме и каза, че няма да ме пусне докато не се съглася да пием кафе.
Наистина не ме пусна повече.

Първите 4-5 месеца бях залята с цунами от ендорфини. Ако има есенция на чувството за щастие, това е било.

Когато след 2 години и половина се разделихме, не ме питайте защо, толкова ми липсваше, че пусках записите на телефонния си секретар, за да чувам гласа му.