Сега... въпросът беше какво мислим за писмото. То ми се струва нормално. Друг е въпросът какво става в съчетание с другите действия, но и тях съм склонна да разбера, тъй като в периоди на сериозен емоционален стрес дори аз, която се имам за супер спокоен и уравновесен човек, съм реагирала по начин, който и за миг не съм допускала да е възможен за мен. Та, напълно възможно е този човек да е уникален идиот, но е възможно и да е просто много объркан и да не е наясно какво всъщност иска, та затова да се държи по този безумен начин. Така или иначе, ако не се държи като невменяем, няма лошо да си гледа децата чат-пат. Те също са свикнали с него и имат нужда вероятно.

Най обичам да чета, ама не мога.