Ами не, бре. В гимназията си носех /около 2-3 седмици/ и нож с 25 -санта острие. После осъзнах каква простотия е и, че оръжие не се размоава под път и над път. Дори ако щеш, че ако извадиш пистолет - стреляш, а не да се лигавиш.
Идеята беше друга.
Мен ме научи казармата. Да ценя живота и колко трудно се опазва.
После дете ме научи и учи - колко трудно и дълго се създава.
...........

Имах идея, че момчетиите имат нужда да се посберат, да пострелят и т.н. Да осъзнаят какво е оръжие и т.н. А не утре да ми се налага да си купувам пищак, че да отстрелям "на мама галфончето", дето му е забавно да си стреля по хора.
Чудничко ми е, дали това идиотче ще постъпва така, ако не е чувало, а виждало ...а и усещало.
Ставше въпрос как убиват с лекота, а даже и не знаят как. Бият, ама бият кат цигани 10 срещу 1.
И като ги вземат и им кажат :"Айде сега да ви научим да се биете и убивате....и минава мерака за бой и убиване....на повечето.
Изказвах мнение, че освен простотиите, казармата ме научи да не посягам, ако не е крайно наложително и че ако посегна ще е с последствия /физически/ , било за мен или другия. Обикновено и за двамата.
Аз това имах предвид - да усетят, че нещата стават повече от сериозни. А не поредно леке на мама да размахва пистолет и да се насере, когато му отвърнат. Просто да усетят истината, в контролирана среда

п.п: та аз в никой случай не препоръчвам "оная казарма". Беше хубаво, че я махнаха. Някакво "нещо" трябва да има, че да се осъзнават тея момчета. Щото само с коли и курви е ясно. Ще се стигне до въпроса :"Тате - ти що не носиш пистолет?"
Ами щото, душо, ако нося ще се наложи и да го използвам. А аз осъзнах каква отговорност е оръжието. И носенето му. И все си мисля, че ако момчетиите видят огнестрелна, прободна и порезна рана - малко ще им е по - така.

Редактирано от 4usmivki-209086 на 03.11.13 18:03.