Добрите хора лесно се обичат.

Магията е да обичаш лошите.

С един от тях — най-лошият от всички,

да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.

Да ти преседнат глътката и залъкът.

А в нощите, в които му е празно,

да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.

Да го откъсва хищно от душата ти.

И да те иска — прокълнато ялова —

да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.

Да му подхвърлиш ключа на победата.

И нежно да го милваш през решетките,

когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,

дори да се взриви над тебе здрачът.

Додето не реши да те погали

най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен

добър и свят, пред теб да коленичи.

Тогава можеш да си тръгваш вече.

Добрите хора лесно се обичат.

/ Камелия Кондова /
В отговор на въпроса ти- не мога да обичам подобен. Това е синдром някакъв, характеропатия, обсесия, травми в детството или кой знае какво друго още, което специалист може да определи и назове. Но обич не е...

Няма път към щастието. Щастието е пътя..