|
Е, как да постъпиш...просто се вслушай в сърцето и разума, потърси в себе си има ли останали чувства, определи емоциите си, не бързай..разговаряйте.. В предишни теми съм чела и съм оставала с впечатление, че в теб не всяко чувство е изпепелено. Странното е, че понякога, когато мъжът се завърне изживяваме триумф, егото ни е излекувано, гневът изчезнал, раните спират да кървят, мислите хващат посока и осъзнаваме, че обич няма, няма и следа. И едва тогава сме готови да продължим напред, без този мъж, и без всичко, което до вчера сме мечтали да си върнем..Но това ми се е случвало с гадже, в една възраст, когато живеех чрез егото си..С мъжът ми два пъти се разделяхме-веднъж за дни, а след това за месеци. Имаше период, в който не исках да се чувам и виждам с него, за да усетя какво всъщност изпитвам, неповлияна от присъствието му, или дори от гласът му в телефона..Много гняв, много обида, много болка имаше в мен. Много съжаление за този крах, след една многообещаваща връзка и чувства, които вярвахме, че не сме изпитвали преди..А в главата ми всяка мисъл за детето, което ще живее без присъствието на баща си..забиваше се като чук тази мисъл. Дете на разведени. Като мен.....Не непременно нещастно, но винаги с една особена празнина в душата. Неделен татко...това ли заслужава моето дете? Осъзнавах, че в раздялата съм не по-малко нещастна, отколкото в живот с него. Сякаш нямах верен ход, а живеех в пат..В крайна сметка, когато дойде на вратата ми и поиска отново да сме семейство, аз не изпитах онзи триумф на егото. Простих си, простих му. Заедно сме. Не е постоянно слънчево и безметежно, но въпреки всичко щастливи сме и се обичаме. Заложих на първите си чувства и мисли, които усетих, когато го видя подпрян на вратата. Не сгреших и всъщност нищо друго няма значение. Всъщност, мисля, че всеки човек може да усети кога е настъпила категоричната раздяла, точката, след която няма продължение. Ти, вътре в себе си имаш ли това чувство? Ако то липсва, просто дай шанс, момиче..
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
|
Re: Само да кажа здрасти [re: Beщицaтa]
