Дааа, лошото е, че някак сякаш не мога да се откажа от него.
Колкото повече мисля, толкова повече разбирам, че всъщност пренебрегнатия в цялата тази работа съм аз. На моменти ми иде да му наприказвам всичко, което мисля и съм премълчавала и както ми казаха по-горе да затворя вратата с трясък.
Да, но аз не искам да отрязвам тънкия въжен мост. Кой знае, мое един ден някой от двамата да мине по него и заедно да го изградим силен и стабилен.
Никога не съм се чувствала така объркана. Чета вас, виждам неговите реакции, но ...
Като магаре на мост съм. Знам, че не всичко е загубено и чувствата все още ги има и точно за това не мога да сложа кръст на всичко, просто не мога.
Засега наистина ще оставя така нещата, трудно ми е, но ще се удържам да стоя далеч от него. Може и да не ми излиза от ума, но спирам до му се мяркам пред очите.
Стискайте палци да преобърна нещата и отново да сме заедно, а ако не успея да имам достатъчно сили да преборя празнотата в мен.

Редактирано от kiki_monik на 09.09.13 22:34.